Притчата обикновено свързваме с иносказанието. Думата е гръцка и означава “казване на нещо по различен начин”. Нейната цел е да разкрие една истина. Свързана е с алегорията.

Притчите на Христа са велики истини за Божието Царство. Те са малки божествени послания към народа. Иисус взима притчите Си от природата, всекидневието и от подходящи случки. Той прави кратък извод, за да бъде ясен. Притчите разкриват тайните на божието царство. Благодатта и спасението чрез Бога-Христа. Бъдещето Божие Царство и настоящето в сърцата. Как да живеем, за да придобием това Царство.

Притчите са неделими от Христа. Да разбираме притчите означава да разбираме божествената мъдрост на Самия Спасител и мисията Му.

Има една кратка притча в Лука 12:16-21 за богатия човек, който се радва на небивала изобилна реколта.

Той си прави сметка да яде и да пие дълги години и да си почива.

Бог му казва, че е безумец, защото нощес ще му поискат душата, а тогава кому ще остави богатствата си. И ето изводът: “Тъй бива с тогова, който събира имане за себе си, а не богатее в Бога” /ст.21/.
Колко прав е Лев Толстой като казва: “Колкото по-просто, толкова по-гениално.” До каква божествена простота достига Христос! До какъв синтетизъм. С толкова малко думи разкрива великата истина за живота. Ние не сме изпратени тук да богатеем материално. Да трупаме богатства. Да се борим за високи постове.

Смисълът и съдържанието на нашия живот е да богатеем в Бога.

Какво означава това? Да събираме духовни богатства от вяра, надежда и любов. От добри дела и духовно усъвършенстване. От постигане на чудната хармония с Бога и Природата. Между тяло, душа и дух. Да бъдем здрави, за да може Духът на Бога и любовта да се изявява чрез едно здраво тяло – Негов храм. Здравето се постига в тази хармония.
Да богатеем в Бога и да наследим Царството Му оттук и във вечността. Помнете тази притча и събирайте богатства в Бога, за да бъдете здрави и да живеете вечно с Господа.

Тимотей МИХАЙЛОВ