/съвременна притча/

Четирима души, които тръгнали да участват в една религиозна конференция, трябвало да прекарат нощта на един остров. Нощта била твърде студена. Всеки от тях имал кибрит и малък вързоп с дърва в своя багаж, на всеки мислел, че той е единственият, който има кибрит и дърва.

Единият от тях си помислил: “Съдейки по медалиона на шията на този човек, може да се предположи, че той е от някаква друга религия. Ако запаля огън, той ще получи полза от топлината. Защо да използвам своите драгоценни дърва, за да се топли той?”
Вторият човек си помислил: “Този човек е от страна, която винаги е воювала срещу нас. Аз и на сън не мога да си помисля, да използвам дървата си, за да му направя нещо приятно.”

Третият човек погледнал на един от тях и помислил: “Аз познавам този тип. Той е от секта, която винаги е създавала проблеми на моята религия. Аз не смятам да паля дървата си нахалос заради него!”

Четвъртият човек си помислил: “Този човек има различен цвят на кожата и аз ненавиждам това! Аз в никакъв случай не смятам да използвам своите дърва заради него!”

В крайна сметка никой от тях не поискал да запали огън със своите дърва, за да сгрее и останалите. В резултат към сутринта всички те измръзнали до смърт.