“Причината, създадена от някакво действие или мисъл, не поражда следствие, а се явява само един катализатор, който съдейства за проявлението на вече съществуващи във времето и пространството нови Вселени с други характеристики. Бъдейки катализатор, причината не пряко поражда следствие, а опосредствено. Създадената причина се явява край на една Вселена на кармическото виждане и начало на друга. Това означава, че всяко значимо действие, даващо тежест на причината, изменя съзнанието. Промяната в съзнанието е акт на мигновено творение на нова Вселена с нови възможности.
По този начин ние получаваме ключ за управление на собствената си съдба и собствения свят. Ние разбираме, че този ключ е в нашето собствено съзнание. Променяйки себе си отвътре, ние можем да променяме околното пространство, променяйки настоящето, бъдещето и даже миналото.

Самото действие не се явява строго определящо бъдещите причини и следствия, тъй като то само дава достъп към ново съзнание, а това означава достъп към нови кармически Вселени с нови възможности и характеристики. По този начин може да се обясни относителността на закона за причините и следствията, разликата в кармическите следствия за една и съща постъпка при различни същества.”

“Парасаттарка логика”, част ІІ

Този цитат от древен трактат дава практическо ръководство за един йогин, тръгнал по пътя на себереализацията. Йогинът, намирищ се в естествено състояние на съзерцанието “аз съм”, се освобождава от тесните ограничения на времето и пространството и придобива способността да формира време и пространство в съответствие със собственото намерение. Така той се превръща в обладател на безкраен спектър от възможности и не се подлага на въздействие на времето, пространството, причините и следствията.

Даже ако вие нещо не сте могли да уловите интелектуално, опитайте да разберете, че Учението е нужно да се опознава на по-дълбоко, интуитивно равнище.