* Какво е връзката между наблюдателя и обекта и как те взаимно си влияят

* Множествеността на вселената става общоприета аксиома в света на физиката

В средата на миналия век младият тогава физик Хю Еверет, работещ в един от най-престижните университети в САЩ, в Принстън, публикува труд със следното название: „Формулировка на квантовата механика посредством понятието 'съответствено състояние'“. Този негов труд произведе сред физиците гръм от ясно небе. И досега теорията на Х. Еверет се смята за най-радикалната хипотеза в научния свят, която не може да бъде опровергана. Нещо повече. Теорията на Еверет е била анализирана от неговия учител Джон Уилер, от лауреата на Нобеловата премия Нилс Бор. Гинзбург, де Вит, Пригожин, Шкловский и други мастити учени са изучавали неговата теория и са достигнали до извода, че тя е безпогрешна.

Умозаключенията на Еверет са основани на извънредно сложен математически апарат

Същността на неговата теория е следната. В ортодоксалната механика се смята, че събитията протичат независимо от наблюдателя. Айнщайн внесе корекция – взима се предвид скоростта на наблюдателя и по този начин бе създадена теорията на относителността. Еверет отиде по-надалеч от Айнщайн. Основавайки се на сложни математически модели, той доказва, че процесът на

наблюдение върху който и да е външен обект се явява двустранно взаимодействие, което изменя състоянието както на наблюдавания обект, така и на наблюдателя.

От тази гледна точка всичко във вселената е взаимосвързано със всичко. Човек, който наблюдава микрочастица, клетка се подлага на нейното въздействие и едновременно с това изменя и нея в процеса на наблюдението. Същото се наблюдава и по отношение на макрообектите и каквото и да е физически явления.

Наблюдател може да бъде не само човек, но и всяка механическа или електронна система, която обработва резултатите.

В традиционната квантова механика се има предвид само измененията на външния обект. В квантовата механика на Еверет се изменя състоянието на всеки член от двойката: обекта и на този, който наблюдава. Затова резултатът от дадено изследване зависи не само от обекта, но и от наблюдателя. Това означава, че резултатите от даден експеримент, които получава гениален учен, не са същите, които получава студент или някой обикновен човек при едни и същи условия на експеримента.
Едно от основните положения на новата теория е

аксиомата за разклоненията или разцеплението, които стават при взаимодействието между обекта и наблюдателя.

При всяко изменение вселената, колкото и шокиращо да звучи, се разклонява на редица други успоредни вселени. В тези точки на разклонението възникват нови вселени-двойници. Те дублират предходната вселена, но с малка поправка върху съзнанието на наблюдателя.

Целият свят по този начин е нищо друго освен каскада от безчислени причинно-следствени вереници, от които се образуват безкрайно много еверетовски вселени. И най-непостижимото в теорията на Еверет е, че вероятността засяга не само бъдещето, но и миналото. Така се въвежда и понятието “психологическо време” за всеки наблюдател. С други думи историята реално може да се променя в зависимост от онзи, който я пише и анализира. В теорията на Еверет се обяснява, защо историята е така нееднозначна, противоречива и замъглена.

В днешно време теорията за множествената вселена намира все повече привърженици и се превръща в аксиома в света на физиката.