Около 1 % от населението в света страда от витилиго. Засягат се всички възрасти, от новородените до лица на 90-годишна възраст. Заболяването започва у половината от болните преди навършване на 20-годишна възраст. По-често се засягат жените. У нас 15 % от болните имат фамилна обремененост. Витилигото се среща и у еднояйчни близнаци.

Пигментът меланин, който се свързва тясно с витилигото, се синтезира в пигментни клетки в кожата, наречени меланопити. Този пигмент защитава подлежащите тъкани от остро и хронично увреждане на ултравиолетовата радиация. Меланинът предпазва кожата от увреждащото действие на свободните радикали, образувани при облъчване, като ги свързва.

Някои автори свързват функцията на меланина с процесите на адаптация към околната среда. Така се обяснява разпределението на човешките раси на земното кълбо в зависимост от интензитета на слънчевата радиация.

Витилигото е заболяване, при което основният клиничен симптом е промяна в пигментацията, която засяга кожа, косми и очи и има тенденция към разпространение. Витилигото не е само козметичен дефект, то е заболяване на целия организъм; трябва да се отбележи и психическата травма, която то нанася на заболелия.

Причини

Въпреки че съществуват различни хипотези за появата на това заболяване – например в резултат на увреждане на меланоцитите и невъзможността за поселяване на функционално активни пигментни клетки, възникват депигментирани /светли/ участъци по кожата; съществуват още генетична хипотеза, автоимунна хипотеза и др., - истинските причини се смятат все още за неизвестни от официалната медицина.

Здравен център “Дар”, от своя страна, счита не без основание, позовавайки се на своя опит, че витилигото е не само кожно заболяване, както се твърди, а преди всичко болест на целия организъм; в действителност лекарите от центъра установяват при всички болни от витилиго, че то се развива на фона на замърсен организъм, в частност на много интоксикиран черен дроб, и на силен стрес. По-рядко появата на бели се дължи на физическа травма: порязване, охлузване, изгаряне /слънчево или термично/ или химично въдействие.

Симптоми

По кожата възникват без субективни оплаквания едно или няколко ограничени бели петна. Най-честата локализация са интензивно пигментираните зони: гениталии, гърди; открити фотоекспонирани участъци, зоната около естествените отвори; места, изложени на травма и натиск; гънки, места около бенки.

В началото космите в тези зони не се променят, но по-късно те също стават бели. Могат да се засегнат длани, ходила, лигавици и полулигавици.

След слънчево облъчване петната стават силно червени.

Описани са различни видове витилиго. Според локализацията и разпространението на болестния процес витилигото бива: генерализиирано /разпространено по цялото тяло/ и сегментно; според вида бива: на петна /“на конфети”/ или с надигнати ръбове. В 40 % от болните с витилиго има и очни промени.

Витилигото може да се съчетае с други заболявания: меланом на кожата, хипертиреоидизъм /Базедова болест/ и хипотиреодизъм, тоест повишена или намалена функция на щитовидната жлеза /Вж. тези заболявания, Книга 4 на Енциклопедия за здраве “Дар”/, захарен диабет / Книга 4 на Енциклопедия за здраве “Дар”/, хроничен гастрит /Вж. Книга 3 на Енциклопедия за здраве “Дар”/, пернициозна анемия и др.

След начален период на разпространение витилигото показва тенденция за разширяване и поява на нови бели петна. Следва стабилен период, след което заболяването отново прогресира. По време на бременност и след раждане витилигото показва тенденция за разпространение.