Здравен център „Дар“

Здравен център „Дар“

Сайт за природолечение, духовно здраве и хармония

Начало

Заболявания

Заболявания » Сърдечно-съдова система » Основни положения

Заболявания на сърдечно-съдовата система - общи положения

Сърдечно-съдовата система се състои от две основни части: сърце и кръвоносни съдове.
Сърцето се намира в центъра на гръдния кош на равнището на 3-то ребро. То се поддържа отгоре от сноп големи кръвоносни съдове; отляво и отдясно се намират белите дробове, а от отдолу е разположена диафрагмата. Големината на сърцето съответства приблизително на обема на юмрука на дадения човек. Дължината му е 12-15 см, ширината – 9-11 см.

Сърцето представлява мускулна торбичка, разделена от мускулна преграда на две половини: дясна и лява. Във всяка една от тях има по два отдела: горният се нарича предсърдие, а долният – камера. По този начин сърцето има две предсърдия и две камери.

Стените на сърцето се състоят от три обвивки: вътрешна /ендокард/, средна /миокард/ и външна /перикард/.

Дясната и лявата половина на сърцето не са свързани помежду си, а в преградите предсърдията и камерите са съединени с отвори; всеки отвор е снабден с клапани във форма на капаци. От страната на камерите са разположени сухожилни влакна, които дават възможност на клапаните да се отварят само от едната страна; така кръвта преминава през сърдечна кухина само в една посока.

Сърдечните мускули ритмично се съкращават и отпускат средно по 70 пъти в минута, при което мускулните стени на предсърдията се отпускат по време на съкращенията на камерите и се съкращават, когато камерите са отпуснати. Най-мощните мускулни влакна са разположени в стените на лявата камера; при всяко нейно съкращение около 60-70 мм /куб. см/ кръв се изтласкват в големия кръвоносен съд /аорта/, откъдето кръвта се разпределя чрез по-малките съдове /артерии/ във всички участъци от нашето тяло; това е големият кръг на кръвообращението. През това време дясната камера изтласква кръвта в белодробната артерия, по която кръвта отива в белите дробове; това е малкият кръг на кръвообращението.

Кръвта не може да се върне обратно в камерите, когато мускулните стени на камерите са отпуснати, тъй като в началото на аортата и белодробната артерия има клапани, които се отварят само по посока на кръвотока.

Когато стените на камерите се съкращават, стените на предсърдията са отпуснати и в дясното предсърдие постъпва кръв от големите вени, които я приемат от цялото тяло, а в лявото предсърдие постъпва кръв от белодробните вени. Когато камерите са отпуснати, предсърдията се съкращават и изтласкват в камерите кръвта, която след това не се връща обратно в предсърдията, тъй като клапаните се затварят и плътно покриват отворите между предсърдията и камерите.

Съкращенията на сърдечния мускул се регулира от централната нервна система, която е свързана със сърцето чрез блуждаещите и симпатикусовите нерви. Освен това сърдечният мускул, за разлика от другите мускули, притежава способността да работи автоматично, което се осигурява от специални нервни възли и техните разклонения в сърцето.

Голямо значение за пълноценната работа на сърдечния мускул има храненето с кръв на самото сърце, което се осъществява с помощта на коронарни артерии, които се отделят непосредствено от аортата.

При нормална работа на сърцето и кръвоносните съдове кръвта се предвижва по артериите не само защото тя се изтласква от камерите на сърцето, но и благодарение на вълнообразно разпространяващите се съкращения на мускулните влакна, разположени в стените на артериите.

Кръвта постъпва в клетките на нашия организъм чрез мрежата от най-малки кръвоносни съдове /капиляри/; тук тя дава на тъканите хранителни вещества и кислород и взима от тях въглеродния двуокис и отпадните продукти. След това кръвта чрез вените се насочва към сърцето.

За по-доброто предвижване на кръвта по вените способстват т. нар. външносърдечни фактори на кръвообращението, особено дълбокото дишане и работа на скелетната мускулатура.

Известно е, че в гръдния кош съществува отрицателно налягане, тоест налягане, по-ниско от атмосферното. При вдишване това отрицателно налягане се увеличава; така разликата между налягането в гръдния кош и атмосферното налягане става още по-голямо. Ето защо при вдишване притокът на кръв се засилва в голямата вена, носеща кръвта непосредствено в сърцето. Колкото по-дълбоко е вдишването, толкова по-голям е притокът на кръв.

Освен това при вдишване се спуска диафрагмата /т. нар. мускулна преграда, която разделя гръдната от коремната кухина/. Спускащата се диафрагма увеличава налягането в коремната кухина и изтласква кръвта от вените на коремната кухина в същата тази голяма вена.

Много благоприятно на кръвотока във вените влияят съкращенията на скелетната мускулатура при различните движения; при това вените се свиват и венозната кръв се предвижва по посока на сърцето, тъй като движението на кръвта в обратна посока е възпрепятствано от намиращите се във вените клапани. Тези клапани имат форма на джобове и пропускат кръвта само по направление на сърцето.

Сърцето започва да работи осем месеца преди раждането на човека и не спира своята работа през целия му живот. Сърцето никога не спи и не почива, то може само да намали ритъма на своята работа.

В норма то бие с 60-72 удара в минута; така за денонощие извършва 100 хиляди удара, за месец – 3 милиона; за едно денонощие сърцето пречиства от 13 до 25 хиляди литра кръв.

През последните 50 години заболяванията на сърдечно-съдовата система заеха първо място сред причините за смъртността на населението във всички развити страни, измествайки по този показател инфекциозните болести. Инфекциозните болести са все още причина за преобладаващия брой смъртни случай само в развиващите се страни.

Заболяванията на сърдечно-съдовата система се разделят на: заболявания на сърцето - смущения в честотата и ритъма на сърдечната дейност, заболявания на сърдечната обвивка /перикарда/, заболявания на сърдечния мускул /миокарда/, заболявания на вътрешната ципа на сърцето /ендокарда/; заболявания на кръвоносните съдове /артерии и вени/.

По-голямата част от заболяванията на сърдечно-съдовата система са придобити. Някои от заболяванията могат да протекат съвсем незабелязано за болния и околните. Други, напротив, са много тежки и инвалидизират трайно заболелия, изискват постоянно лечение и режим.

Един интересен факт: въпреки че сърдечно-съдовата система е изключително уязвима за заболявания в съвременния свят, сърцето и кръвоносните съдове са единствените органи в човешкия организъм, които не заболяват от рак.

 

Изпрати на приятел

Полетата, отбелязани с *, са задължителни за попълване.

Попитай „Дар“

Полетата, отбелязани с *, са задължителни за попълване.

Още статии от „Основни положения“

Всички статии по темата

 

Новини

Оздравителен курс по Йога
от 26 април, 2014 г. 
Курс Здрaви очи без очила
от 26 май, 2014 г. 
Консултация по уринотерапия, хранене, дихателни упражнения, очистване, техника за емоционална свобода
всеки вторник и сряда 

Календар

ВЕЛИКИЯ ПОСТ
продължава до 20 април За постите

Март 2014 април 2014 Май 2014
понеделниквторниксрядачетвъртъкпетъксъботанеделя
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930    
  • Велик ден Велик ден
  • Пости Пости
  • Очистване на ЧД Очистване на ЧД
  • Очистване на ДЧ Очистване на ДЧ
  • Ден на „екадаши“ Ден на „екадаши“
  • Пълнолуние Пълнолуние

За лунния календар

Издателство

book-cover book-cover book-cover book-cover book-cover book-cover
Aдрес на Здравен център „Дар“: София 1000, ул. „Д-р Г. Вълкович“ 6, тел. 02/ 986-75-09 и 986-31-08, email: info@dar-center.com

© 2014 Здравен център „Дар“ Всички права запазени.

Този уеб сайт е създаден от Димо Димов (dimodi). Дизайн: Здравен център Дар.