* Стресът е естествена реакция на организма за адаптация, унищожителен е дистресът

*Защо понякога родителите вместо да предпазят, вредят на своите деца

* Пътища за укрепване на физическото, психическото и емоционалното здраве

В кабинет “Дар” дойде момченце на 9 години със следните оплаквания: нощно напикаване, заекване след преживян стрес, тикове и хиперактивност. От неговия дядо, който го придружаваше, разбрах, че по-големите момчета са заплашвали детето с нож, след което то започнало да заеква, а тиковете са се увеличили. Детето е разсеяно, само за кратко време може да контролира вниманието си върху предметите, агресивно е и често чупи играчките си. При това дете се забелязва конвулсивен тик. Това са кратки, много бързи трепвания на лицевите мускули на горните клепачи.

Американската сърдечна асоциация дефинира стреса като “телесно или умствено напрежение, предизвикано от физични, химически или емоционални фактори”. С други думи, до стрес води всяка ситуация, изискваща адаптация. Това е реакция на организма към сили, наречени стресори. Човешкото тяло е изградено от белтъци, мазнини, въглехидрати, витамини, минерали, хормони, ензими и вода. Тези компоненти присъстват в строго определени пропорции. Всяко нарушаване на функцията на даден орган води до стрес.

За щастие организмът ни притежава приспособяващи механизми,

чрез които на подсъзнателно равнище поддържаме както физичния, така и физиологичния баланс, който се нарича хомеостаза.

Някои стресори са универсални. Всяко заплашващо живота събитие /природно бедствие, катастрофа, болест/ може да провокира стрес. От друга страна, тези сериозни неща са причина за голямо разнообразие от реакции, зависещи от количеството на наличните ни ресурси.

Дълбоко навътре в сложната мозъчна система се намира творческия център. Мозъкът е свързан с всяка клетка на нашето тяло и всяка от клетките е генетично маркирана с нашата уникалност. Енергията, която генерираме, се създава на клетъчно равнище, но е фокусирана и ръководена от мозъка. След като основните ни енергийни нужди бъдат осигурени, творческият ни капацитет ни позволява енергията ни да изтича навън към заобикалящата ни среда. Така отделяме енергия и за нашето семейство, работа, нашите специални функции.

Когато вследствие на стресови ситуации през някой период от нашия живот енергийният поток, изтичащ навън, бъде преустановен, енергията губи творческия си потенциал и се връща обратно към нейния източник, причинявайки дистрес. Половината от енергията, която нашите клетки произвежда, отива за поддържане на всекидневните дейности. Другата половина се складира като АТФ – аденозин трифосфат, който да бъде използван по-късно.

Този енергиен обмен вътре в клетките не съществува сам по себе си. Ние сме зависими от външните източници и за цялата енергия, която произвеждаме. Първоначалната енергия на оплоденото яйце идва от нашите родители. По време на зародишното развитие получаваме енергия пряко от майките си. След раждането се набавя енергия отвън, главно от храната, но и от други източници.

Всяка личност живее в обкръжение, което представлява неговото жизнено пространство, състоящо се от дом, работа, църква, социална среда. Всяка майка знае, че едно 3-годишно дете има в излишък жизнена енергия, но в ограничено количество емоционална. Психичната енергия нараства с възрастта.

Адаптационната или приспособителната енергия,

един развиващ се през целия живот процес, е третият вид енергия, създавана от комбинацията на физическа и психична енергия. Някои автори наричат тази енергийна комбинация “жизнена сила”.

Ханс Селие, който въведе понятието стрес и дистрес, описва три етапа на реагиране на стресорите: алармена реакция, състояние на съпротива и момент на изтощение.

АЛАРМЕНА РЕАКЦИЯ се появява, когато за първи път се сблъскваме със заплашващата ни ситуация. Инстинктивно се подготвяме за борба или бягство. Мобилизираме ресурсите си чрез сигнал, идващ от хипоталамуса, който активира организма да произвежда повече катехоламини – хормони, които действат на волевите мускули да се тонизират и да бъдат готови за действие.

Ефектът върху гладките мускули на стомаха и храносмилателната система е намаляване на активността. Сърцето увеличава пулса и кръвния поток се увеличава – съответно и кръвното налягане. Кръвната захар също се увеличава и нови запаси биват мобилизирани от черния дроб и мускулите. Обикновено устата пресъхва, челото дланите и краката се изпотяват. Далакът изтласква повече кръвни клетки в кръвообръщението. Готови сме за битка.

ВЪВ ВТОРАТА ФАЗА на стреса тези екстремни физиологични реакции вече се овладяват. Ние или се адаптираме, или съпротивляваме. Имунната система прави опит да се приспособи, за да овладее ситуацията. През този етап се развиват повечето от предизвиканите от стреса болести.

Финалният етап от стреса е ИЗТОЩЕНИЕТО. Това е времето на поражението, когато всичките ни резерви са били изчерпани. Умора, изолация, дезориентация – това са все симптоми на стресово изтощение. В допълнение могат да се появят психосоматични прояви – обриви, главоболие, мускулни спазми, болки в кръста и др.

Това е синдром на енергийната недостатъчност.

Стресът е един естествен компонент на здравословния живот, но ако не бъде овладян, той се превръща в ДИСТРЕС и става унищожителен. Ето защо трябва да отделяме време за преодоляване на нашата несигурност, за емоционалното си развитие. Най-голямото задължение към нас самите, нашето семейство и заобикалящите ни е САМОУСЪВЪРШЕНСТВАНЕТО. Нужно е да отделяме време за релаксация и наслада от общуването един с друг, от красотата на света, в който живеем.

Какво може да се препоръча за ЛЕЧЕНИЕ в случая с детето, за който споменахме в началото?

1.  Родителите и близките трябва да се опитат да идентифицират стресора. Ако не можете да го избегнете, най-добре го променете. Очевидно трябва да се обърне внимание на семейния микроклимат, да се разговаря с детето като с равен, а не да му се правят забележки относно тиковете. Да се проследи дали то изпитва страх, да речем от кухненски нож.

Много е важна връзката, която съществува между майката и детето и затова е добре следващата консултация да бъде съвместно с нея.

2.  Важно е да се набележи програма от физически упражнения, някакъв подходящ за индивидуалните особености спорт, здравословно хранене, прекарване на времето на чист въздух, сред природата и баланс във всички дейности. Здравото тяло по-трудно се подава на физически и емоционални увреждания. Именно тук е мястото и на нас, лекарите от Здравен център “Дар”, да помогнем със своите съвети и наставления, със своите знания и умения да насочваме нашите пациенти към здравословен начин на живот – доброто здраве е и най-добрият защитник срещу стреса.

3.  Много важно в случая е да се култивира у детето подходящо творческо занятие, хоби.

И в заключение. Животът наистина има смисъл и цел. Откриването на този факт е най-важното за контрола над стреса. Съзнателно култивирайте всеки ден у себе си доброта и любов към всеки. И не оставяйте ден да мине, без да кажете или направите нещо приятно и хубаво за някой друг, да направите добро.