Древните египтяни са имали един и същ йероглиф, с който са обозначавали думите "утроба" и "гробница". Първобитните хора, живели 20 000-30 000 години преди нас, погребвали умрелите в тялото на Майката-Земя, която в буквалния смисъл е била тяхна майка. Те слагали починалите настрани със сгънати към брадата колене - това е положението на зародиша.

И в миналото, и сега много мъдри хора от целия свят не са смятали смъртта за край. Ще цитираме само някои от тях:

• Раждането не е начало. Смъртта не е край. /Чжун дзъ/.
• За мен е ясно като ден, че животът и смъртта са само различни фази на един и същ процес, ези и тура на една монета. Фактически лишенията и смъртта за мен са фаза, далеч по-богата и дълбока, отколкото радостта от живота. Смъртта е необходима за растежа на самия живот /Махатма Ганди/.
• Вечното махало свободно се движи в смъртта така, както се движи и в живота. Сократ си отиде от този свят почти очуден от сълзите на своите спътници /Волтер/.
• Мисълта за смъртта предизвиква у мен усещането за съвършен покой, защото твърдо съм убеден, че нашият дух е същност на неунищожимата природа; той се движи от вечността към вечността. Той е подобен на слънцето. На нас ни се струва, че то изгрява и залязва, а всъщност то никога на залязва, а сияе вечно /Гьоте/.

Великата книга на Изтока "Бхагавадгита" също е категорична: "Както човек захвърля старата дреха и облича нова, така и обитателят на тялото, захвърлящ износената обвивка, влиза в нова... Защото смъртта е предназначена за раждането, а раждането е предназначено за смъртта; затова не е нужно да скърбим за неизбежното."