* Звездата е свободна, докато се движи в орбитата си

* Приелият закона става едно с него и сам става закон

Парадоксалната истина гласи: само който се подчинява на закона, е свободен. Мнозинството хора обаче се опитват да постигнат свободата чрез произвол. Но този път води към несвобода.

Страданието е само триенето, което се получава между човека и световния закон. Да изпълняваме закона означава да не чувстваме повече триенето. Затова правилата за постигане на абсолютна свобода са:

• Опознай себе си - микрокосмоса.
• Опознай закономерностите на Вселената - макрокосмоса.
• Разбери, че закономерността е нещо добро - постигане на хармония.
• Подчини се доброволно и напълно на признатата за добра закономерност.

Който доброволно се подчини на закона, става едно с него, сам става закон и вече няма нищо над него, което да му попречи. Звездата е свободна, докато следва орбитата си. Несвободата започва с излизането извън орбита.

Така и всяко човешко същество си има своя орбита, която трябва да следва в Космоса. Човек трябва да познава тази орбита, иначе ще започне да усеща триенето от излизането извън нея. Ние не даваме предпочитание нито на активността, нито на пасивността - само двете заедно създават ритъм.

Нужно е човек първо да замълчи и да се ослуша, за да разбере каква е неговата орбита. После обаче трябва да се придържа към нея. Но тази активност идва от доверието, а не от доминирането на егото, което казва: "искам и правя."

Най-голямата си свобода човек е постигнал, когато е способен да каже: "Господи, да бъде твоята воля, а не моята".

Торвалд ДЕТЛЕФСЕН