* Още в древността мъдреците са разделяли хората в зависимост от техния темперамент

За първи път Хипократ /460-377 г. пр. Хр./ е описал известните ни и днес типове хора: сангвиника, холерика, флегматика и меланхолика. Според него от четири течности /кръв, слуз, жълта жлъчка и черна жлъчка / "се състои природата на тялото и заради тях то боледува или остава здраво. То е здраво най-вече, когато тези течности запазват съразмерност...". Според Хипократ отпечатък върху темперамента в определена степен слагат климатът, съставът на почвата и водата, храната.

Съвременникът на Хипократ Платон разделя хората на аристократичен тип /влечение към знанията/, тимократичен тип /склонен към борба и честолюбие/, олигархичен тип /скъперник и алчен/, тираничен тип /с нисши нагони/ и демократичен тип /нестабилен, непостоянен, чувствен/.

Откъде идват изразите "гореща кръв", "студена кръв"?

Често се случва да ги използваме за характеризиране на заобикалящите хора. Източниците на тези изрази идват от не по-малко известния древногръцки мислител Аристотел /384-322 г. пр. Хр./ Той също говори за четири темперамента, като разделя хората на типове според свойствата на кръвта.

Хората със студена, водниста кръв са склонни да изпитват страх, безпокойство, неувереност. Гореща, богата на влакна, бързо съсирваща се кръв имат раздразнителните, лесно възбудими, смели и неразумни натури. Хората с водниста и студена кръв са разсъдителни и предпазливи. Най-добра е топлата, рядка и чиста кръв, която допринася за смелостта и осигурява достатъчно разсъдливост. Така според Аристотел темпераментите са горещ и студен, лек и тежък.

Съвмеремнните изследвания потвърдиха взаимната връзка между степента на емоционалното напрежение и състоянието на съсирващата и антисъсървищата система в кръвта.

Анатолий РУХМАНОВ