* Причината на разединението се крие в самата природа на човека на този етап от неговото развитие

* Защо човек заболя от космическа слепота?

Съществува само ЕДИННА ВСЕЛЕНА. Клетката на минерала, растението, животното, човека се състои от атоми, всеки атом е микроскопична вселена със свое слънце – ядрото, и движещите се около него планети – електроните. Многообразието във видимите форми и явления е резултат от коренното Единство и само от основното Единство е могло да възникне безкрайно разнообразие и богатство на ЕДИННИЯ ЖИВОТ.

Мъдреците на човечеството отдавна са осъзнали, че човек е отражение на Вселената, че в противоположност на Макрокосмоса или великата Вселена, той е Микрокосмос, или малката Вселена. И отдавна те са учили, че ключът за познанието на Вселената се намира в човека. “Познай себе си” – съветваше Сократ. “Царството Божие е вътре в нас” – учеше Христос.

Разединението, което властва сега и се проявява навсякъде, идва от самия човек, от неговата същност на този етап от неговото развитие. Когато човек отхвърли невидимия свят като несъществуващ, той се раздели в самия себе си. Той стана половинчат. Той започна да развива само личното начало, свойствено на интелекта, с неговата обособеност и стремеж към разединение. Човек заболя от космическа слепота и благодарение на това попадна в яма, в която безсилно се мята до ден днешен, нямайки сили да се измъкне.

Светът загива от разединение.

И може би най-красноречив пример за това са религиите. Невъзможно е при досега съществуващите условия да се обединят християните с будистите или с мюсюлманите. Самото християнство се е разделило на няколко непримирими и враждуващи едно с друго вярвания, които на свой ред са се разделили на стотици, хиляди враждебни една към друга секти Никакъв изглед да се обединят при подобно развитие на нетърпимост към вярата на другия човек не може да се очаква. Защото, ако се заговори с един от вярващите за обединение, той в най-добрия случай ще отговори: “Да, ние сме съгласни, защото истината е само у нас.”

Когато хората стигнат до таково състояние, тогава човек или цял народ започва да смята себе си за избран,

а своята вяра за единствено истинна. Развивайки своите мисли в тази насока по-нататък, хората стигат до извода, че те са призвани да насадят истинската вяра и истинското разбиране на Бога сред останалите народи и че всички иначе вярващи са техните врагове и врагове на Бога и че те трябва да бъдат или обърнати в истинската вяра, или унищожени.

Вечните вражди и вечните спорове за преимуществото и превъзходството са напразни. Основанието за враждата и споровете са невежеството и резултатът от него – усърдие, превишаващо разума.

От казаното дотук възниква естественият въпрос: къде да се търси изхода от създаденото безизходно положение? Защото положението е действително безизходно. От една страна, светът загива от разделение и като насъщна потребност застава необходимостта от обединение; но обединението е немислимо, защото онова, което е дадено за обединение, хорското неразбиране го превръща в непримиримо оръдие за разединение.

Но онзи Единен Източник, от Който излиза всякаква помощ на човечеството, отново сочи изходът от създалото се безизходно положение. Този източник е в търсенето на нови пътища. Нужно е обединяващо ново Учение.

Александър КЛИЗОВСКИЙ