“Боже, Ти си Бог мой, ТЕБЕ ТЪРСЯ ОТ РАННИ ЗОРИ; за Тебе жадува душата ми”

“Търсете Господа, когато можете да Го намерите; призовете Го, когато е близо” /

От Псалом 63 и от Пророк Исая 55 глава/

Целият живот е търсене. И търсенето е животът на човека. Той търси щастието и не го намира, защото не знае, че го е намерил в простите човешки радости. В здравето. В труда. Във взаимната любов. В хармонията с природата и хората. Не е разбрал, че той не търси в същността си на пробудена душа, а търси все повече и повече алчността и винаги остава неудовлетворен. Недоволен. Разминава се със звездните мигове. Не ги оценява. Става като болната Нонка от Бялата лястовица на Йовков. Или Синята птица на Метерлинк. Те не намират здравето и щастието...

Душата, пробудена за истината и божествената любов, търси Бога. Най-висшето и отговорно търсене. Няма по-велико от него. И по-резултатно. Намерим ли Бога, ние намираме здравето. Щастието. Любовта. Свободата. Радостта. Смисъла и съдържанието на живота. И Иисус казва: “Но първом търсете царството на Бога и Неговата правда и всичко това ще ви се придаде” /Матей 6:33/. Първом да търсим Божието царство и Неговата правда и всичко необходимо за човешкото ни щастие, от любовта до хляба и здравето, ще получим от намерения от нас Бог.

Как и къде да търсим Бога, за да Го намерим? В чудната си поема Песен на песните мъдрият цар Соломон дава известен отговор чрез дълбоките и символични образи на Възлюбения и Възлюбената. Възлюбеният е Бог, а Възлюбената е човешката душа. Преди всичко да разберем, че любовта и търсенето са взаимни. Бог ни търси, за да влезе в душите ни и завинаги да остане в нас. Да Си направи жилище в сърцата ни.

Възлюбеният чука на вратата на сърцето. Бравата е само отвътре. Той не може да отвори. Бог чука на всяка врата чрез Словото Си. Понякога чрез страданията и изпитанията. Чрез радостта и прозренията. Чрез сънища. Трябва да познаем Гласа Му и да станем да Му отворим. Той ни зове: ­ Отвори, ми сестро, мила, моя гълъбице, моя съвършена!

Душата се бави. Тя се оправдава, че е съблякла хитона си и как да го облече? Измила е нозете си и как да ги изкаля? Колко често се оправдаваме с борбата си за физическото оцеляване. За хляба.

Възлюбеният протяга ръката си през пролуката на вратата. Прободената длан на Христа. Възлюбената я вижда и се вълнува. Но така бавно става. И когато отваря вратата, вижда, че Възлюбеният вече си е отишъл...

Каква трагедия! Душата го търси, но не Го намира. Вика Го, но няма отзив. И стражите на града я срещат. Бият я и я нараняват. Тези стражи са грехът. И болестите. И отчаянието. Те винаги идват, когато Възлюбеният Бог си е отишъл от нас, защото не сме Го пуснали в сърцата си.

Св. ап. Павел търси и намира Бога в Любовта: “Бог е Любов и който пребъдва в Любовта, пребъдва в Бога и Бог ­ в него.” Св. ап. Павел търси и намира Бога в Христа: “и вече не аз живея, а Христос живее в мене” и пише на Галатяните: “Чеда мои, за които съм пак в родилни мъки, докле се изобрази във вас Христос.”

Бог е навсякъде. Изпълва всичко с любовта Си.

Той иска да изпълни и нашия живот. Цялата ни духовна същност. Той чука. Да Му отворим и да Го приемем като любов и истина. Мъдрост и правда. Свобода и Светлина.

Тимотей МИХАЙЛОВ