* Опитният диагностик само с чувствителните си пръсти различава около 360 показателя за състоянието на човешкия организъм

Трудно е да се определи откога пулсът е бил използван от древните лечители за диагностика. Този метод, възникнал на Изток, получи развитие в Древна Гърция и Рим. По-късно Авицена обогати античните традиции с опита на китайската пулсова диагностика и съдейства за неговото разпространение в Близкия и Средния Изток, в Европа.

Може би най-последователно и пълно той е разработен в знаменитата тибетска книга “Джуд-Ши” /четвърти том/ и затова е известен повече като тибетска пулсова диагностика. Опитният диагностик определя 60 вида пулс и само с помощта на чувствителните си пръсти различава до 360 различни показателя на човешкия организъм.

С други думи, той “слуша” артерията като струна и резонатор на различните процеси в организма, вида на разстройствата и прогнозата за хода на болестта. За да получи тази квалификация, тибетският лекар се учи най-малко 20 години, преди да му бъде разрешено да лекува. Той детайлно трябва да познава 13-те правила и положения. Ще споменем само за някои от тях.

ПОДГОТОВКА НА БОЛНИЯ И ЛЕКАРЯ. Изисква се 24 часа преди изследването да се избягва всяко напрежение, преяждане или недохранване, изстудяване, безсъние, полови контакти. Тези ограничения са необходими, за да се определи безпогрешно един от трите основни видове пулс, с който човек се ражда и го има през целия си живот. Лекарят трябва да е абсолютно здрав, за да може да определи и най-тънките нюанси.

ИЗБОР НА ВРЕМЕТО. Древните тибетци са смятали, че човешкото тяло има три основни най-тънки канала на енергията: ро-ма, чжан-ма и у-ма, върху които влияят космофизическите енергии на Слънцето, Луната и Пространство. През нощта пулсът е бавен и хладен, а денем е по-чест и топъл. Ето защо той се мери на разсъмване, когато рисунъкът на дланта е ясно различим и болният е в постелята си. Това е времето, когато главната топлина на канала ро-ма и главната студенина на канала чжан-ма се намират в равновесие.

МЕТОДИКА ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ПУЛСА. Лекарят работи като в диалогов режим: варира силата на натиска и участъка на съприкосновението между възглавничките на трите пръста върху китката на лявата, дясната или върху двете ръце едновременно. Указателният пръст усеща само кожата, средният - мускулната тъкан, а безименият – костната тъкан така, че и в трите точки се усеща пулсовата вълна. Така той постепенно определя състоянието на 12-те външни органа, съобразявайки се с вроденият пулс на пациента, сезонните и денонощните особености на биоритмите и накрая дава общо заключение.

СЕДЕМТЕ УДИВИТЕЛНИ ВИДОВЕ ПУЛС. Те дават възможност по пулса на здравите хора да се определя миналото и настоящето – близко и далечно. Задълбочаването в това изкуство открива способностите на тялото да носи в себе си много ценни сведения за различни енергии, свързани с Космоса.

И днес възможностите на тибетската пулсова диагностика дават ценна биомедицинска информация за състоянието на човешкия организъм и масово се използват от специалистите по традиционна индо-тибетска и китайска медицина. Сега този метод се прилага в Европа и Америка. Така древният опит подава ръка на съвременната медицина в името на човека и неговото здраве.