* Главният двигател на кръвта по съдовете не е сърцето, а капилярите

* Всички болести започват от неблагополучието на тези микроскопични съдове

Кръвообрaщението или циркулацията на кръвта е движение, поток на кръвта от всяка клетка на организма по венозните съдове до сърцето и обратно – от сърцето по артериалните съдове до всяка клетка. Това непрекъснато и постоянно движение на кръвта по кръвоносната система на организма в продължение на целия живот може да се сравни с гигантската хидравлична система на нашата планета. От малкото изворче се образува малко поточе, което след това се влива в рекичка. Тя на свой ред образува по-мощен поток, който се влива в океана. Всичко, което расте, живее и се развива на земното кълбо дължи именно на тази хидравлична система, която наподобява кръвоносната система на организма.

Дълго време, започвайки от 17 век, се смяташе, че движението на кръвта в организма става благодарение на сърцето, което изпълнява ролята на помпа. Теорията, съгласно която сърцето е помпа, и досега се счита за единствено приемлива за изследователите. Независимо, че има и други идеи – например руските учени А. С. Сперански и А.С. Зелманов, на работата на Август Крог „Физиология на капилярите“, за която той получи Нобелова премия.

Още през 1962 г. японският професор Кацудзо Ниши предложи съвършено друг поглед върху кръвообращението. Той заяви, че

главният двигател на кръвта е разположен не в сърцето, а в капилярите.

„Смея да твърдя – писа проф. Ниши, – че докато съвременната медицина не се откаже от традиционния си възглед върху сърцето, тя няма да бъде в състояние да разгадае тъй наречената тайна на сърцето и

никога не ще може да предотврати тежките загуби, които нанасят на човека сърдечно-съдовите заболявания.“

След като разбра главната причина на сърдечно-съдовите заболявания при човека, проф. Ниши разработи методика, насочена към очистването, възстановяването и обновлението на капилярите. Подобна методика е създал и А. С. Зелманов.

За да обясни тази истина за циркулацията на кръвта, проф. Ниши предложи да се сравни строежа и предназначението на артерията и вената.

Артерията има дебел и еластичен вътрешен слой или стена. Тя е способна да се разтяга и разширява.

Вената, обратно, има по-тънка стена и притежава способността максимално да се стеснява до вакуум. Вените имат клапан, който позволява на кръвта да се движи от клетките на органа към сърцето, но не и в обратна посока.

Ако се сравни механизмът на циркулацията на кръвта със системата на помпата, то артерията наподобява смукващата тръба, а вената – изтласкващата. Подобно нещо се наблюдава при капкомер: артерията е стъклената част, а вената – гумената.

В този случай помпата се намира в мястото на съединението на тези две тръби, но за разлика от обикновената техническа помпа, артериите и вените в човешкото тяло са съединени от двата края: единият край е съединен със сърцето, а другият – с капилярите. Ако помпата се намира между всмукващата и изтласкващата тръби, значи, че

само капилярите съединяват артериите и вените.

Не и сърцето, защото то ги разединява. Сърцето разделя вените и артериите, тъй като венозната кръв постъпва в дясното предсърдие, а артериалната – в лявото.

През 1930 г. в научната литература се появи определението „периферно сърце“, което обединява съдовата система, включваща артериите, вените и капилярите. Това по косвен път сочи, че сърцето и само то не се явява двигател на кръвта.

Десните сърдечни камери на сърцето, свързани с венозната система, която доставя кръвта от органите към сърцето, могат с право да се нарекат второ венозно сърце. Лявото предсърдие и лявото стомахче следва да се разглеждат като резервоар или мускулна торбичка за очистената кръв.

От тази теория трябва да разберем нещо много важно за практиката: да бъдеш здрав означава да накараш капилярите да се съкращават, тоест безпрепятствената циркулация на кръвта в организма зависи от състоянието на капилярите. Нашето здраве зависи от това дали клетката е здрава, а

здравето на всяка клетка на нашето тяло зависи от състоянието на капилярите,

които доставят на клетките жизнената енергия и ги очистват от отпадъчните продукти.
Всъщност какво представляват капилярите? Ако разгледаме строежа на човешкото тяло от гледна точка на клетъчния строеж, ще видим, че всяка клетка на нашия организъм е обвита от паяжината на тънки тръбички – капиляри. Тези малки съдове постоянно пулсират и съдействат за възстановяването и обновлението на клетката, доставят й кислород, енергия, протеини, глюкоза, мазни киселини, витамини, хормони, минерални соли и др. В същото време те я освобождават от отпадъчните продукти /с помощта на особени превключватели/ от отпадъчните продукти след обмяната. Без капилярите животът на клетката, тъканите, органите, системите на организма е невъзможен.

В същото време капилярите са най-уязвимата част на нашия организъм. Те са първите, които се увреждат в тялото: сплескват се, затлачват се, чупят се, отмират... Клетките започват да се задъхват от недостиг на кислород и храна, потъват в собствените си отпадъци и не функционират както трябва. От тези клетки се състоят органите, които също започват да се увреждат. Лечението обаче трябва да започне от капилярите.

Майя ГОГУЛАН