* Пробуждането на нашата душа е в нейната основа

* Коя е първата задача на духовния човек

Без съмнение нашето духовно съзнание съвършено се отличава от умственото и това показва, че в нас се крие духовно същество, което коренно се отличава от умствената личност...

Ние настояваме за следното определение на духовността: духовността не е интелектуалност, не е идеализъм, не е насочване на ума към етиката, към чистия морал или аскетизма; това не е религиозност или страстен емоционален подем на духа, - дори не е смесица на всички тези превъзходни неща. Умствената вяра, емоционалният устрем, регулиране на поведението съобразно съответната религиозна или етическа формула – не са духовни постижения и изпитания. Всичко това представлява голяма ценност за умственото съзнание и живота, а също така за самата духовна еволюция, но само като

подготвителни действия за дисциплината и очистването на човешката природа.

Наченъците на духовната реализация на изпитанието и изменение на природата все още отсъстват.

Духовността в своята същност е пробуждане на вътрешната действителност на нашето същество, на нашата душа – вътрешният устрем да познаеш, да почувстваш и да отъждествиш себе си с нея, да влезеш в контакт с висшата действителност, иманентна в Космоса и извън Космоса, а така също в нашето същество; да бъдеш с нея и като следствие на този контакт и съединение – да се преобрази цялото наше същество, превръщайки го в ново същество, в нова личност, нова природа.

Духовното начало може да влияе върху живота само по духовен начин: недъзите на човечеството не могат да бъдат излекувани с панацеи – политически, социални или с каквито и да е било други механични способи, които постоянно се прилагат от човешкия ум и никога нищо не решаващи.

Най-радикалните политически и социални промени никога нищо не изменят,

защото старите недъзи се появяват в нови форми: околната обстановка се изменя, но човек си остава същият, какъвто е бил – той си остава все същото невежо, умуващо същество, което неправилно прилага своите знания, движен от своето ЕГО и изцяло зависещ от своите желания, страсти и изисквания на своето физическо същество.
Благодарение на своята ограничена и повърхностна гледна точка човек не съзнава нито своята собствена душа, нито силите, които го управляват.

Първата задача на духовния човек е да открие духовното същество в себе си. Да помогне на другите по пътя на тази еволюция е истинска услуга на човечеството. Духовната еволюция в природата още не е завършена. Може да се каже, че тя едва е започнала и че нейната главна задача се състои в това да установи и развие духовното състояние и да създаде основата за възприемането на вечната истина за духа.

Ауробиндо ГХОШ