* Д-р Радхакришнан: “Ако ние страдаме днес, то това се дължи на погрешната ни представа за човешката природа”

*Прогресът се дължи на усамотените души

На 30 юни 1956 г. в нашата страна гостува вице-президентът на Индия проф. д-р Сарвапал Радхакришнан. Той имаше среща със студентите и преподавателите на Софийския университет, пред които произнесе забележително слово. Част от това слово публикуваме, защото съдържа някои от вечните истини, важни за всички ни.

“Университетите са обикновено хранилища на вътрешния живот на една нация. Когато говорим за една култура, имаме предвид две страни – вътрешна и външна, душата и тялото. Ако душата увехне, тялото загива.

Ако ние страдаме днес, то това се дължи на погрешната ни представа за човешката природа. Ние сме склонни да гледаме на нея като на маса плът и кръв, като на сбор от биологични сили и условни рефлекси, но тя има и друга страна, без разбирането на която не можем да разберем нейната дълбочина.

Още от самото начало на историята на човешката мисъл се е признавало, че

човешката природа има и по-висша страна.

Може да я наречете духовна или божествена. БУДА изтъква, че всеки може да получи просвещение. ЕВРЕИТЕ казват: “Човешкият дух е Божият светилник в нас!"

ХРИСТИЯНИТЕ учат, че всеки носи в себе си Божият образ и идеала на Божието Царство. МОХАМЕД провъзгласи, че Бог е по-близо до човека, отколкото неговата вратна артерия. Те всички признават, че човешката природа има и друга страна, която научният анализ не може да изчерпи.

Поради опиянението, породило се от блестящите постижения на науката и техниката, някои смятат, че науката ни доказва, че реално е само материалното. Изкушаваме се поради това да вярваме, че материалното е над всичко. Но като поразмислим ще видим, че самата наука признава нещо, което е наднаучно по своята същност. Човешките същества, които са се научили да летят във въздуха като птици, да пътуват и се гмуркат в морето като риби, да обикалят земята, да разлагат атома, не са напълно човеци докато не облагородят чувствата си и не цивилизоват целите си.

Вие разбирате, че един научен поглед върху света ни показва, че то е едно прогресивно развитие от физически качества към живата материя, от нисша органична материя към способността за мислене, от способността на елементарното мислене към интелектуалното, от висша интелектуалност към духовност. Съществува и разумност, и прогресивно усъвършенстване. Това не може да бъде самодвижещ се процес!

Трябва да има някакво начало, някакъв принцип, който управлява еволюцията на Космоса.

Ако науката е емпиричен поглед на фактите, то тогава тя трябва да включи в себе си фактите на физическото, психичното и духовното.

През вековете хората са свидетелствали за някакъв дух, който стои в основата на процеса на събитията. Те са ни учели, че техният опит разкрива една реалност, чието познание изпълва умовете им със светлина и сърцата им с радост, която ги издига и им дава възможност да се издигат до крайните граници на блаженството. И те смятат, че това са най-висши моменти на техния живот.

За нещастие в нашите образователни системи ние не даваме възможност на студентите, които идват при нас, да разберат това необикновено, което лежи в тях. Където се говори за човешки дух или за човешко царство, има се предвид точно това необективирано, нематериално начало.

Днес нашите студенти са станали огледало, фотографски ленти, които отразяват всичко, което се изправя пред тях. Те нямат време да седнат спокойно, да мислят върху стойността и валидността на впечатленията, които получават, а така също

да мислят независимо, самокритично.

Станали сме едно ехо, престанали сме да бъдем независими гласове.
Ако не престанем да бъдем автомати, които повтарят само лозунги, ако не престанем да изпълваме умовете си само с ехото от мислите на други хора, човечеството няма да има прогрес.

Прогресът се дължи на усамотените души! Така че първата задача на университетите е да помогнат на индивидите да бъдат индивиди, да станат цялостни личности. Защото ние днес страдаме от раздвоеност: умът ни води в една посока, сърцето – в друга, духът ни – в трета. Убеждението в това, че това, което правим, е в хармония с по-висшите цели на света ще ни вдъхновява да водим енергичен самопожертвователен живот. Нека съединим знанието с мъдростта и тогава светът ще стане по-добър, отколкото е сега.”