* Методиката на д-р Хей издържа проверката на времето

* Случаи, когато и най-полезната храна става ненужен баласт

Концепцията на разделното хранене при съвременни условия за първи път е разработена от американския лекар д-р Харвард Хей. За да разбере здравословните си проблеми, той започнал да изследва химическия състав на човешкия организъм. Така той стигнал до извода, че той се състои от 20 процента киселини и 80 процента основи. На тази основа той построил своя дневен порцион, като се хранил главно с продукти, богати на въглехидрати и употребявал по-малко продукти, богати на белтъчини. И чудото не закъсняло – благодарение на тази методика д-р Хей напълно оздравял. Оттогава до днес неговата методика с успех се прилага и в наши дни от мнозина негови привърженици.

Разделното хранене означава

хармонично съчетаване на хранителните елементи.

Разделението само по себе си не е сложно. Главното тук е да се консумират отделно продукти, богати на белтъчини и продукти, богати на въглехидрати. Пълното разделно хранене в съвременни условия е нереално. Но е необходимо да има известен ред в храненето.Това ще приведе в относителен ред храносмилателната система. Храните трябва хармонично да се съчетават и тогава органите на храносмилателната система няма да се пренапрягат при всекидневните закуски, обеди и вечери.

Ако се проследи пътят на изядената храна по организма, могат да се видят грешките, които водят до нарушаване на храносмилането.

Започва се от устата. Тук храната се раздробява от зъбите, смесва се със слюнката – това е първият храносмилателен сок. В слюнката се съдържа ферментът ПТИЛИН /АМИЛАЗА/, който разгражда сложният въглехидрат нишесте до декстрини. Ето защо, ако се дъвче дълго бял хляб, започва са се усеща сладък вкус.

Нишестето най-често се съдържа в зърнените храни, тоест в хляба, картофите, макаронените изделия и ориза. Бързото и жадното поглъщане на храната

нарушава процеса на храносмилане.

Втората спирка е стомахът. Тук се преработват белтъчините, които в големи количества се срещат в продуктите от животински произход, например месото, рибата, сирената, яйцата. С помощта на солната киселина и фермента ПЕПСИН белтъчините се разграждат до по-прости съединения – полипептиди, малки, така наречени „строителни блокчета“.

По мнението на д-р Хей нормалният процес на храносмилане се нарушава, ако се консумират едновременно по-големи количества белтъчини и въглехидрати, тъй като действието на храносмилателните ферменти се намалява. Обяснението на това е, че белтъкът способства образуването на солна киселина и пепсин, което на свой ред пречи на отделянето на амилаза от слюнката. Ако консумираме предимно въглехидрати, отделянето на стомашен сок значително се намалява, а действието на амилазата се запазва, с което въглехидратите се усвояват по-добре.

Следствие от неправилно комбинираните храни са: киселини, нарушено храносмилане, подуване на корема, газове.

Трета спирка е дванадесетопръстникът. Тук продължава по-нататъшното химическо смилане на белтъчините и въглехидратите с помощта на различни ферменти /ТРИПСИН, АМИЛАЗА и др./ и започва разграждането на мазнините с участието на фермента ЛИПАЗА и жлъчката.

В този процес участва задстомашната жлеза, която се състои от два отдела. В единия от тях се изработва хормоните ИНСУЛИН и ГЛЮКОН, които при необходимост постъпват в кръвта и там регулират обмена на въглехидратите и мазнините. В другия отдел на храносмилателната жлеза се изработват храносмилателните ферменти ТРИПСИН, ХИМОТРИПСИН, АМИЛАЗА и ЛИПАЗА.

За да могат сложните процеси на храносмилането да протичат без объркване,

в никакъв случай не бива да се претрупва задстомашната жлеза. В противен случай дори и най-полезната храна може да стане ненужен баласт.. Забавеното и непълно храносмилане води до процеси на ферментация в червата. Несмлените частици от храна могат да се използват от чревната флора, а излишните газове водят до подуване на корема.

Повърхността на тънките черва е покрита от милиони малки власинки, с помощта на които и под въздействието на чревния сок става окончателното превръщане на хранителните вещества в хранителни сокове, които се всмукват в кръвта и лимфата, а оттам попадат в черния дроб.

Черният дроб може да се сравни с химична фабрика. Той преработва всички постъпващи вещества, даже и тези, от които организма не се нуждае, такива като например алкохола. За съжаление черният дроб не може да отпраща полученото назад. Затова вредните хранителни вещества, пристигнали заедно с полезните, стават баласт не само за цялата храносмилателна система, но и за черния дроб.