Гръцките историци и онези, които са придружавали Александър Македонски в похода му до Индия, са единодушни, че този поход е бил неуспешен за великия пълководец. Най-достойната му черта от неуспешното му нашествие в тази огромна страна е подчертаният интерес, който проявил към индуската философия, към йогите и към светите хора по тези места.

Малко след като пристигнал в Таксила, разположен в Северна Индия, Александър Македонски поканил множество брахмани аскети, известни с умението си да отговарят на философски въпроси. Между него и индийските мъдреци се провел един диалог, записан от Плутарх. Александър сам формулирал въпросите си:

- Кои са по-многобройни, живите или мъртвите?

- Живите, защото мъртви няма.

- Кое ражда по-големи животни, морето или земята?

- Земята, защото морето е само част от Земята.

- Кой звяр е най-умен?

- Този, който човек още не познава. /Човек се бои от неизвестното./

- Кое съществува първо, денят или нощта?

- Денят е предшествал деня. – Този отговор накарал Александър да изрази учудване и брахманът добавил: - Невъзможните въпроси изискват невъзможни отговори.

- Какъв е най-добрият начин човек да бъде обичан?

- Човек ще бъде обичан, ако, притежавайки голяма сила, не кара другите да се боят от него.

- Как човек може да стане Бог?

- Като прави това, което е невъзможно за човека.

- Кое е по-силно, животът или смъртта?

- Животът, защото той издържа на толкова много злини.