При раждането си в триизмерния свят ние сме физически безпомощни същества. Докато сме били в утробата, сме получавали дъха си от майчиното тяло, а сега трябва да се научим да дишаме самостоятелно. Изхвърлени сме на място, контролирано от възрастни човешки същества, които говорят на неразбираем език и вършат най-различни неща, за които не знаем нищо. Не сме способни да се храним сами, да се защитаваме от опасностите на физическия свят, нито да поддържаме топлината на тялото си без помощта на тези хора. Липсва ни всичко, което е необходимо за собственото ни оцеляване. С всички сили се стремим да останем живи.

Първото объркване, което преживяваме при излизането в триизмерния свят, е, че макар и да сме многоизмерни духовни същества, изпадаме под въздействието на травмата и шока от внезапната ни поява в триизмерния човешки свят. И ние се идентифицираме с положението, в което се намираме – започваме да мислим, че ние сме незавършени. И оцеляването е всичко.

Съзнанието мисли, че единствената му грижа е оцеляването, а и нещо повече – то започва да се тревожи за собственото си оцеляване.

При раждането съзнанието е мултисенсорен запис на всичко, което ни се случва.

То задържа следите от болката при излизането в този свят и фрустрацията от всичко, което му се е случило, докато е било зависимо за оцеляването си. Условията на раждането ни допълнително се влошават от възприетите в нашето общество практики, чрез които се появяваме на този свят. Още в първия момент от живота възрастните посрещат детето със суматоха и напрежение. Вместо да позволят на бебето да направи прехода от преднаталното към директно дишане с дробовете, те го карат насила да започне да диша веднага, като прерязват пъпната връв и го потупват по задните части, така че първият дъх е писък, изпълнен с ужас и изумление. Вместо грижовна ласка – нетърпеливи медицински лица, които го измъкват от утробата с безчувствен форцепс или с цезарево сечение и буквално изтръгват дедето от корема на майката, като увреждат тазобедрените или раменните стави.

Гласът на акушерката, миризмата в болницата, усещането, че ви докосват студени, безчувствени, нетърпеливи медицински ръце –

дори разменените реплики между тях и други хора по време на раждането, оставатзаключени в нас.

И когато по-късно в живота си срещнем подобни миризми, гласове или думи, травматичните енергии от раждането отново се събуждат и разстройват дълбоко емоционалния ни живот.

Докато несъзнателно се отъждествяваме с тези потиснати емоции и докато заседналата енергия от травмата на раждането остава заключена в тялото ни, ние ще преживяваме доказателствата за факта, че сме абсолютно следствие на подсъзнанието си. Силата и подробностите на изживяването са различни при различните хора, но всички ние носим енергийни следи от ужаса и насилието, с които сме дошли на този свят.

Боб ФРИСЪЛ

ЗАБЕЛЕЖКА. Енергията, генерирана при тези травматични събития, може да бъде освободена с помощта на медитация, дихателни упражнения и други техники от системата Йога