* Случай от практиката и неговите поуки

*Какви могат да бъдат последствията от неправилно проведеното лечебно гладуване

За лечебното действие на дозираното гладуване се е знаело още от древността. В Индия, Египет, Тибет, Вавилон, Гърция, Рим лечебното въздържане от храна се е практикувало като средство за поддържане на добро здраве и за лечение. По-късно постепенно гладолечението започнало да се прилага и в Европа, отново преоткрито като прогресивно природолечение. В по-ново време то е свързано с имената на Едуард Дюи, Линда Хазарт, Алексей Суворин, Хербърт Шелтън, Пол Брег, Лидия Ковачева, Пааво Айрола, проф. Юрий Николаев, Генадий Малахов и много други. Много са радетелите и последователите на гладолечението и у нас.

Известно е, че причините за развитието на дадено болестно състояние са токсичните субстанции, които водят до дегенеративни процеси. Лечебното действие на дозираното гладуване

се основава на очистителни процеси,

при което независимо от формата на гладуването /по-омекотена, само на плодове, зеленчуци и билкови чайове или класическата, само на вода, сухо гладуване и пр./ на организма се дава възможност да елиминира тези токсини и да възстанови чистотата на тъканните течности.

Същевременно започва и градивно-възстановителната функция на организма. Отдавна отпадна схващането, че болният трябва добре да се храни, за да надвие болестта. Както болното животно, така и болното дете отказва храната – включва се предпазния инстинкт за отказ от храна. Въздържането от храна задвижва скритите лечебни сили в човешкия организъм. С гладолечение се повлияват болести на храносмилателната система, нормализира се високото кръвното налягане, изчезват разширените вени, има невероятен ефект при алергия, астма и много други здравни неблагополучия.
Всички тези резултати настъпват само при спазване на

правилата за провеждане на лечебното гладуване,

като точно се знаят противопоказанията, каква доша /тип телесна конституция/ преобладава у дадения човек, индивидуалните особености, моментното здравословно състояние и др. В това отношение ще разкажа за един от случаите за неправилно проведено гладуване.

Пациентът на Здравен център “Дар”, В. Т. от китен балкански град, решава на своя глава да проведе лечебно гладуване, за да подобри здравословното си състояние. Започва със 7-дневно лечебно гладуване, но в последствие решава да го удължи до ...50 дни! И забележете – без препоръка на лекар природолечител, без наблюдение, без какъвто и да е опит в тази насока. Естествено, че при това положение той не е знаел и как да се захрани след толкова продължително гладуване.

В резултат на този “експеримент” той рязко влошава физическото и умственото си здравословно състояние и

животът му е в опасност.

Разтревожената му съпруга звъни в болници, разговаря с лекари, но компетентна помощ не може да получи. Мнозина вече предричат фаталния край – последствие от невежия подход към този метод. За щастие една лекарка от Военна болница насочва жената към Здравен център “Дар”.

Първата и най-важната задача от набелязаната програма за овладяване на положението и възстановяване бе захранването. Абсолютно за всеки ден в продължение на 50 дни /колкото бе времетраенето на гладуването/ аз давах указания какво да приема, по колко, на какви интервали през деня.

Радостта ни бе голяма, когато на физическо равнище се появи явно подобрение, раздвижване, но на умствено нещата бяха все още твърде сложни. Започнах с удвояване на азбуката, след това на отделни срички, наизустяване на стихче, запознавах го с цифрите, отново се научи да брои. Болният беше загубил спомен за всичко, но бавно и с всеки изминал ден се възстановяваше все повече и повече. Включих и рефлекторен масаж с акупресура...

Оттогава изминаха 6 месеца. От леките разходки навън, а след това и в планината, преди няколко месеца В. Т. беше се качил в колата си и след това бе готов да поеме кормилото и на своята работа. При последната ни среща в “Дар” аз облекчено въздъхнах като видях

жизнения, здрав, строен мъж напълно възстановен.

Спомних си колко нощи не спах в размисъл какво трябва да направя, за да бъде спасен. И ако има за лекаря щастие – това е най-голямото, да възвърнеш към живота един човек. За жалост подобни случаи не са един или два в моята практика.

Наистина, пренебрегването на всякакви норми на природолечението /постепенност, последователност, търпение, консултация със специалист, контрол за състоянието на организма и други/ и от моята дългогодишна практика в “Дар” искам да дам на нашите привърженици следната препоръка. Лечебното гладуване действително е ефективно и мощно средство за профилактика и възстановяване на здравето, но само когато се прилага със знание, грамотно, правилно. То не е нещо елементарно, а цяла наука. В домашни условия то не бива да бъде по-продължително от 7 дни.

Консултацията с лекар природолечител или в краен случай с дългогодишен последовател на лечебното гладуване е от съществено значение с оглед да не се допусне влошаване на здравето. Това е метод, който е несъвместим с шаблони, всезнайство, подценяване, лекомислие. За да бъде приятел, а не враг на нашето здраве.

Д-р Румяна ЦАНКОВА