Детето трябва да учи колкото се може повече езици. Това заслужава да бъде в основата на неговото образование. Езиците са полезни за хора с всякакво социално положение; те отварят вратите за задълбочени познания или приятни занимания. Ако тази тежка задача бъде оставена за по-късно, например за юношеските години, човек се разпилява в големия избор или пък не намира сили да постоянства в една насока; ако постоянства той употребява за учене на езици времето, когато вече трябва да ги практикува. Тоест той посвещава на науката за думите възраст, от която се изискват повече неща. А това означава да изгубим първите си най-хубави години от живота си.

Такова голямо натрупване на знания, каквото е ученето на чужд език, може да стане само когато умът запечатва всичко естествено и трайно; когато паметта е свежа, пъргава и точна. Когато умът и сърцето са още далеч от страсти, желания и грижи и когато човек следва строгите изисквания на настоятеля си. Факт е, че малкият брой учени и многото повърхностни хора се дължи именно на това правило.