Да бъдеш духовно същество с човешко преживяване е несъвместимо с нещо, което наричаме „манталитет на жертва“ – нагласата, при която не поемаме отговорност нито за своята същност, нито за силата на своите мисли, чувства и действия.

Манталитетът на жертвата не е нищо ново. Той не се дължи нито на загубата на вяра в традиционните религии, нито на либералните ни политически възгледи или упадъка на семейните ценности и тъй нататък, както много хора днес мислят. Манталитетът на жертвата е с нас от приблизително 13 000 години, когато настъпило изместването на полюсите и континентът Атлантида потънал в океана. Тогава съзнанието на човечеството преминало от първо към второ ниво.

Основната характеристика на второто ниво на съзнанието е чувството, че сме отделени от останалото битие. Ние разглеждаме себе си като нещо отделно от другите същества и ако ни се случи нещо неприятно, мислим, че тези други същества са ни го „причинили“. С други думи, смятаме се за жертви.

Това чувство, че сме нещо отделно, ни кара също да вярваме, че онова, което мислим, чувстваме и вършим, няма реално въздействие върху нещата извън нас; че не сме отговорни за живота си и за състоянието на планетата; че мислите ни са наша лична работа и тъй като никой не знае какво мислим или чувстваме вътре в себе си, те са без значение. Това не е вярно.

Ние безпогрешно създаваме реалността. Какво мислим има значение. Не нещо друго, а именно мислите ни създават света. Вие сте авторът и последната инстанция на собственото си битие и Битието изобщо.

Боб ФРИСЪЛ