В организма на човека водата се намира както в клетките, така и извън тях и съставя около 70 на сто от общата му телесна маса. Вътрешноклетъчната вода съставя около 50 на сто от общата телесната маса, а междуклетъчната вода – 15-20 на сто от нея. Двата водни резервуара са разделени от клетъчните мембрани, посредством които протичат физико-химическите и биологическите превъплащения.

Междуклетъчната течност съдържа натриев хлорид и определено количество белтъчни молекули. Вътрешноклетъчната течност съдържа малко натриев хлорид и относително по-голямо количество калий. Еритроцитите са наситени и с хлор, и с калий.

Човешкият организъм съдържа голямо количество калий и сравнително малко натрий.
Междуклетъчната течност се състои от циркулираща кръв, лимфа, чревни сокове, гръбначномозъчна течност, течната среда на очите и ушите, ставна и околоставна течност. Тази течност съдържа голям процент белтъчни молекули, които значително се увеличават при заболяване на бъбреците. По своя химически състав тя е сходна с морската вода, а вътрешноклетъчната течност съхранява своята химически индивидуалност, фиксира калия и се отказва от натрия и калция.

Забавянето на кръвната циркулация зависи не толкова от пулсацията на сърцето, колкото от намаления поток между капилярите и вътрешноклетъчната течност. За да бъде ускорено движението на кръвта, не е достатъчно да се укрепи сърцето: необходимо е с помощта на специална капиляротерапия да се възстанови потокът на течността между капилярите и междуклетъчните пространства.

Мая ГОГОЛАН