* Учени предупреждават, че технологията на генното инженерство е по-голяма заплаха за света, отколкото ядрената

Научните опити за генетични модификации се правят още през 70-те години на миналия век. Постепенно тези експерименти се прехвърлят върху храните и селскостопанските животни. В края на миналия век в САЩ вече се произвеждат генномодифицирани продукти за нуждите на пазара. Кутията на Пандора вече е отворена и започва масовото им използване. Производителите на тези храни обещават високи добиви и устойчивост на културите към произвежданите от същите транснационални мегакомпании /Монсанто, Дюпон, Авентис, Астра Зенека, Суис и др./ хербициди и пестициди, както и на семена. През 2007 г. генномодифицираните култури заемат 114 млн. хектара, като най-много те са в САЩ, Аржентина, Канада и Бразилия. Те усилено се разпространяват още в Индия, Китай, Австралия, ЮАР, Мексико, Парагвай, Уругвай, Филипините. В Европейския съюз се отглежда главно геномодифицирана царевица като основните производители са Чехия, Франция, Испания. Според статистиката всяка година производството на генномодифицирани храни в света са увеличава с около 10 на сто.

В нашата страна през 2005 г.

парламентът приема закон за генномодифицираните организми.

Според него се въвежда забрана за генното манипулиране с такива важни за България култури като лоза, маслодайна роза, пшеница, памук, както и на всички видове плодове и зеленчуци. Преди това обаче през 1999 г. у нас е произведена първата генномодифицирана царевица и са засети около 300 дка генномодифицирани картофи, устойчиви на колорадския бръмбар.

За жалост българското законодателство разрешава внос и продажба на пазара на генномодифицирани храни. Не се спазва и задължението на етикетите им да се обозначава този факт. Така например българинът консумира генномодифицирана соя и нейните разнообразни продукти: ядки, брашно, гранули, сосове, вафли и пр., без дори и да подозира за това. Същото важи и за вносните царевичните продукти.

Порочната технология на генното инженерство.

Генномодифицираните организми са създадени, за да променят определени качества на даденото растение или животно чрез вкарване в неговата ДНК на ген от друг вид. Взимат се гени от клетки на различни организми и с помощта на генното инженерство се получава нов, непознат в природата вид организъм, способен да се възпроизвежда.

Генното инженерство обаче не е точна технология и не е възможно да се вкара ген на точно определено място. Тоест вкарването на чужди гени в дадения организъм е неконтролируем процес, при който може да възникнат смущения във функциите на останалите гени в организма приемник. Получават се храни с нов вид протеини, които са непознати за човешкия организъм: протеин на бактерия в царевица, протеин от риба в домат, протеини на вируси в картоф, протеин от свиня в соя и пр.

Природата винаги е била и ще си остане най-съвършеният, велик и жив организъм, в който всеки един елемент е в тясно взаимодействие с микро- и макрокосмоса. Изменението на отделните параметри или свойства, премахването на всеки отделен детайл в този извънредно сложен механизъм се отразява върху неговото функциониране. Генното инженерство се набърква в светая светих на най-фините взаимовръзки на живата природа, създадена от Бог, без да има и ни най-малка представа за дългосрочните пагубни последствия от тази намеса. Унищожава се Божественото творение в името на печалбата и то днешна, която е бомба със закъснител в бъдеще. Храната мутант неизменно ще превърне и човека в мутант с всичките произлизащи от това последствия.

Какъв е рискът за човешкото здраве?

Истинските учени, много от неправителствените организации, еколози, медицински институции, религиозни общности от всички религии отдавна алармират за последствията, за настъпилите увреждания сред хората, употребяващи генномодифицирани продукти. Така например специалистите от Йоркската хранителна лаборатория установиха, че само за няколко години производство на соя по новата генна технология е причинило с 50 на сто повече алергии, дължащи се на генноизменения соев протеин. Тази соя е причина за множество кожни, храносмилателни оплаквания и невропатични неразположения. Бактерията, използвана за семена, устойчиви при използването на хербициди, вградена в царевицата, картофите, памука предизвиква алергии, астма и други заболявания сред селските стопани. Регистрирани са и предракови образувания на млечната жлеза. Генномодифицираната царевица, одобрена за храна на човека в Европа, предизвиква при плъховете следи от чернодробна и бъбречна токсичност и ред други физиологични промени.

Учените алармират за намаляване на имунитета, за възможността да се появят нови, неизвестни досега вируси, а оттам и на нови заболявания, както и за придобита резистентност към антибиотици /антибиотиците вече не действат на болните при тяхното прилагане/.

Не по-малка заплаха за здравето на днешните и утрешните поколения представляват хербицидите раундап, глифозад и глюфозинат, които масово и в огромно количество се използват при генномодифицираните култури, устойчиви на тях. Нарастващата им употреба трови земята и хората, които я обработват и потребителите. Множеството случаи на хронични заболявания принуди някои европейски страни /Дания, Швеция/ да забранят употребата на глюфозинат поради опасност за потребителите и околната среда. А френският президент Никола Саркози открито призна: “Истина е, че имаме съмнения относно ползите от хербицидо- и инсектоустойчивите генномодифицирани организми /ГМО/; истина е, че имаме съмнения относно контролираното разпространение на ГМО; истина е, че имаме съмнения относно здравето и ползите за околната среда от ГМО.”

Генно-инженерната индустрия продължава да разширява своята територия в областта на растениевъдството, животновъдството,

клонирането на животни и човек, ксенотрансплантирнето... Ясно е обаче, че природата рано или късно ще се намеси. И може жестоко да накаже или изобщо да отхвърли онзи, който все повече я застрашава – човека.