Природата или Създателят са ни дарили с най-ценния дар – зрението. Чрез очите възприемаме околния свят, радваме се на красотата, общуваме. Не случайно хората казват: “Пази го като очите си”. По очите на събеседника усещаме неговите чувства, мисли, настроение, отношение; можем да разберем дали е искрен или не. Затова и хора, които крият истината, кроят и очите си. Тогава казваме: “Погледни ме очите”. Да, очите отразяват нашата същност. Очите са нашето богатство. А пазим ли ги добре? Не винаги. Не достатъчно.

Да започнем с храненето – дали им даваме необходимото – плодове и зеленчуци най-вече – за да не гладуват? Дали им даваме почивка или постоянно и нещадно ги само експлоатираме? Пред мониторите на компютрите понякога сме по десетина часа на ден и не се сещаме да ги отморим и то на всеки час работа поне по 10 минути? Ако не сме пред компютъра, то гледаме с часове телевизора. Осигурява ме ли за тях подходящо осветление и дали то е достатъчно добро или допълнително ги натоварва? Ако се замислим, ще стигнем до извода, че сме длъжници на нашите очи, които цял живот безкористно ни служат.

За себе си определено мога да отговоря на тези въпроси – не! Имам вроден астигматизъм и късогледство – комбинация минус 4/1.5, 0.5/4. Очила сложих чак в гимназията, за което трябва да благодаря на моите родители за тяхната мъдрост. Запазих диоптрите си почти непроменени доскоро, въпреки че винаги съм работила на компютър – програмист, проектант, консултант. Вкъщи ползвам очила само когато гледам телевизия, а всякаква друга работа извършвам без очила. В службата обаче целият ми работен ден преминава пред монитора.

От няколко години започнах да чувствам дразнене в очите – чувствах ги уморени, напрашени. Установих, че с едното око виждам лошо и реших, че диоптрите ми са се променили и просто трябва да си сменя очилата. Уви. Проблемът се оказа друг – помътняване на лещата, доста напреднало. Късогледството силно увеличено, астигматизмът не се хваща. Решение – само оперативно.

Тогава започнах да търся информация – народни рецепти за билколечение, алое, операция с най-модерна апаратура. Изчетох и доста литература по въпроса – Малахов, Петър Димков, Хулда Кларк. Така стигнах и до Здравен център “Дар” и организирания в него курс “Здрави очи без очила”. След завършването на курса у мен се затвърди окончателното решение – без операция, поне докато едното око успява да компенсира проблема на другото.

Курсът ми даде посоката, в която трябва да се движа, а тя е пречистване на организма, упражнения за очите, адекватно природосъобразно хранене, уринотерапия, билки...Смятам, че при мен основната причина за възникване на катарактата е общото замърсяване на организма, резултат от неправилното хранене, медикаменти, козметични продукти, паразити. Затова проведох прочистване с тройчатка /извлек от орехови зелени обвивки, пелин и карамфил/ и едно пречистване на черния дроб, което ще повторя още няколко пъти. В момента си правя прочистван на бъбреците. Смятам още да проведа едно въздържане от храна – само на плодове и билкови чайове, след около месец.

Вярвам, че зрението ми ще се подобрява и се надявам мъглата пред засегнатото ми око да продължи да се разрежда, както вече и стана. За крайния резултат ще мога да говоря след повторен преглед при очен специалист, но засега за това е още рано.

К. Д., София