Сроковете на народите могат да се научат според разбирането на религията. Където е най-голямо отрицанието, където е видимо неверието, там вече е близка жътвата Господня.

А където има лицемерно благочестие, там мечът е готов. Примерът на Савъл ще бъде за назидание. Махалото, пуснато в една посока, със същият размах се люшка и в другата посока. Не е нужна показна религиозност, а осъзнаване на духовното начало. Не премени, не обреди, а служене на човечеството. Кресливият патриотизъм и кресливата религия си отиват и на мястото на тези кресливи плашила идва ерата на новото радостно строителство, основано на великото сътрудничество на народите, на новото възраждане и пречистване на Заветите на великите Учители. Не е далеч денят, когато всички можещи ще търсят да донесат частица от истинското Знание. Там, където всичко е било отнето, където всяко творчество е било задушено, където е било забравено човешкото достойнство – там особено силно ще се събуди жаждата за истинско знание и за истинска свобода. В уреченото време ще възсияе Небивалият Замък.

Патосът на историята се крепи не на спокойните, самодоволните и ситите. Пламъците на вдъхновението слизат само при неспокойните духом.

Да се предадеш на самодоволство – това значи да загинеш.

Не с нарцисизъм, а с подвига на усъвършенстването се гради историята. Който се възгордее, него го напуска благодатта на търсенето. И върху самоуверените пада проклятието на безплодието.

Няма нищо неизбежно, има само възможно.

Само чрез напрегнато творчество, без страх да се покаеш за грешките си и да осъзнаеш слабостите си, само с цената на непрестанните усилия възможното ще стане действително.

Из “Седемте велики тайни на космоса”