Лечителя много пъти бе изтъквал предимствата на живота, който водеше сам, на добродетелите, които тачеше и в чиято живителна здравословност вярваше непоклатимо.
Той казваше така: “Изживях своя дълъг век,

• защото обичах живота и вярвах в неговото единствено чудо, най-великото на тази земя;
• защото обичах хората и изпитвах радост да им помагам;
• защото и те ми отвръщаха със същото;
• защото имах щастието да им бъда полезен и вярвах в това;
• защото бях добронамерен и любознателен за всичко добро;
• защото се стараех да не оскърбявам никого и понасях търпеливо оскърбленията;които ми се отправяха;
• защото обичах народа и отечеството си и им посветих най-добрите години от живота си;
• защото бях горд с българското си потекло и никога не ме съблазни никое друго;
• защото обичах да се трудя и не можех да си представя живота без труд;
• защото обичах книгите и мъдростта в тях – особено книгите по история на българския народ, по медицина, по народна медицина, география и др.;
• защото ставах всеки ден рано, изпълнен с доброжелание и вяра в работата си;
• хранех се скромно, бях вегетарианец и изпитах върху себе си предимствата на този начин на живот;
• крепях се с дестилирана вода, която пиех и която си приготвях сам, както и с лечебните напитки, които варях от билки и лековити растения;
• защото за всяко нещо се съветвах с природата и от нея получавах най-точния отговор на въпросите си;
• защото не пазех за себе си онова, което знаех, и не се стремях да зная нищо, което не мога да споделя с хората;
• защото умеех да ползвам природните енергии по време на обичайните си разходки сред природата;
• защото общувах често с природата – с планината преди всичко, но също и с морето;
• защото използвах всяка свободна минута за самообразование или да прибавя нещо към своите безбройни рецепти – плод до една на чисто душевно рвение;
• защото си лягах рано и винаги с чиста съвест, което ми помагаше да заспивам като дете;
• защото сънищата ми бяха благонравни, както и живота ми;
• защото всяка нощ успявах да постигна два часа сън преди полунощ, който е двойно по-пълноценен от останалия.

Той би добавил и следното: “Заминах си от този свят, когато нямаше какво да правя на него, с велика вяра, че отново ще се върна сред хората, тъй като моето съществуване е невъзможно без тях.”

Петър Димков