Детето трябва да учи колкото се може повече езици. Това заслужава да бъде в основата на неговото образование. Езиците са полезни за хора с всякакво социално положение; те отварят вратите за задълбочени познания или приятни занимания. Ако тази тежка задача бъде оставена за по-късно, например за юношеските години, човек се разпилява в големия избор или пък не намира сили да постоянства в една насока; ако постоянства, той употребява за учене на езици времето, когато вече трябва да ги практикува, тоест той посвещава на науката за думите възраст, от която се изискват повече неща; това означава да изгубим първите си и най-хубавите години от живота си. Такова голямо натрупване на знания, каквото е ученето на чужд език, може да стане само, когато умът запечатва всичко естествено и трайно; когато паметта е свежа, пъргава и точна; когато умът и сърцето са още далеч от страсти, грижи е желания, когато човек следва строгите изисквания на настоятеля си. Убеден съм, че малкият брой учени и многото повърхностни хора се дължи на пренебрегването на това правило.