* Макробиотиката – наука за здраве и хармония чрез природосъобразно хранене и начин на живот, прилагана в Далечния Изток, но много близка и на нашата традиционна кухня

Макробиотиката е учение на източната философия за хармонизация на човека със самия себе си, природата и космоса. Това е практика, зад гърба на която лежат повече от 5000 години. Тя сочи пътя към здраве и дълголетие. Този път е открит за всички: за бедни и богати, деца и възрастни, мъже и жени, за учени и невежи; той е прост и всички, които искрено искат да се освободят от своите физически или психически недъзи, могат да вървят по него във всекидневния си живот.

В превод от гръцки макробиотиката буквално значи “голям живот”, живот щастлив, освободен от болести. Проблемите на храненето и здравето заемат централно място в нея. Макробиотиката ратува не само за екологично чиста, природосъобразна храна, но и за

хранене и начин на живот в съответствие със законите на природата и космоса.

Тя разглежда човека като продукт и творение на природата и той е длъжен да се подчинява на съществуващите природни закони. Да се храни с проста и балансирана храна, да води активен живот.

Според макробиотическото учение болести не съществуват – има само нарушение на равновесието вътре на организма и на организма с външната среда. И здравето се възвръща, когато загубеното равновесие се възстанови, когато се възстанови хармонията.В практическо отношение главното е човек да преосмисли отношението си към храненето и въобще към живота. Смисълът на мокробиотиката е в отказването от стериотипите. След като бъдат усвоени нейните принципи, те трябва творчески да бъдат приложени от всеки човек поотделно.

Който очаква макробиотиката да му предложи една установена диета, валидна за всички, ще бъде разочарован, защото макробиотичният принцип се прилага в различни климатични и географски условия, съобразява се с различни периоди от живота на човека, с неговия пол, с равнището на неговата активност и прочее.

Възниква и естественият въпрос: могат ли принципите на макробиотиката да се използват и от българите? Отговорът е категоричен: да! Нещо повече.

Основните философски подходи на това учение изцяло съвпадат с космогонията на древните българи,

която е изкристализирала в българските народни обичаи, празници и вярвания, втъкана е в народната обредност и традиционното хранене на българина, подчинено на четирите годишни сезона. Методите и целите на хранене са идентични, различни са само средствата.

Докато макробиотическата кухня търси уравновесяващите начала в традиционните продукти на Далечния Изток, предимно Япония /морски продукти, специфични народни ястия и подправки като мисо, гомасио, тофу, сливи уембоши, различни производни на водораслите и пр./ Докато българската народна кухня търси баланса чрез изобилието на сезонни плодове и зеленчуци и различните варива, кореноплоди, сушени плодове, множество сурови туршии през зимния сезон. И, разбира се, използва огромно количество най-разнообразни мерудии, подправки и билковото богатство на нашата земя.