Близко до разума е, че всички сме осъдени от собствения си ум и сръчност и от податливостта ни към ескалация на усилия. Преди няколко десетилетия нашата страна /САЩ – бел. ред./ беше усеяна с кристално чисти езера и прорязана от реки с чисти и студени води. Почвата даваше пълноценна храна. Гражданите имаха лесен достъп до природа със спокойна красота.

Сега езерата и реките са станали отходни ями. Въздухът е изпълнен с дим, сажди и индустриална мъгла. Земя и вода са отровени от пестициди, загиват птички, пчели, риба. Градските околности са изпълнени с бунища, боклук и стари автомобили. И това ми било Прогрес!

Направихме такъв прогрес, че дори не можем да говорим със сигурност дали човек ще просъществува.

Ние помрачихме надеждата на тоя век и обърнахме чудесата на науката в замък на ужасите, където само едничко ядрено жертвоприношение може да стане смъртоносен капан за цялата човешка раса.
Ако за такъв прогрес продължаваме трескаво да планираме, изнамираме, да строим и да преустрояваме, ние наистина ще постигнем нивото на Тотална жизнена некомпетентност!

Лоурънс ПИТЪР