* Седем главни “не” или не му пречете да бъде здраво

• Не го принуждавайте.

Да разберем и да запомним: хранителното насилие е едно от най-страшните насилия над организма и над личността, което причинява и физическа, и психическа вреда. Ако детето не иска да яде, значи в дадения момент то не трябва да яде! Ако не иска да яде само нещо определено – значи то не му е необходимо! Никакво принуждаване при хранене! Никакво “подхранване”! Детето не е селскостопанско животно.

Уточнение. Храна, която е равнозначна на лекарство /моркови, лимони, ябълки, лук, мляко и тъй нататък по препоръка на лекаря/, може да се предлага по-настойчиво, но само по начин, който не предизвиква неприятни емоции. Измислете някаква игра, дайте пример, меко, весело го склонете. При активно нежелание, при отвращение не настоявайте и не повтаряйте предложенията. Липсата на апетит по време на боледуване показва, че организмът се нуждае от вътрешно пречистване, че самият той иска да погладува.

• Не му натрапвайте.

Принужденията в мека форма като уговаряне, убеждаване, настойчиви повторни предложения...да се прекратят и никога да не повтарят!

• Не му угаждайте.

Нищо повече от необходимото. Разнообразие – да, според възможностите, но никакви специални храни. Никакви хранителни “възнаграждения”, никакви сладоледи, пасти, бонбончета и шоколадчета за добро поведение или за научени уроци, още по-малко за изядена без желание закуска или без повод. Храната не е средство за постигане на послушание и не е средство за наслада; храната е средство за живот. Здравословното удоволствие от храната, разбира се, е необходимо, но то трябва да идва само от здравия апетит. С вашите бомбончета ще постигнете само разглезване и развращаване на вкуса, както и нарушаване на обмяната на веществата.

• Не го карайте да бърза.

“Още по-бързо! Какво се мотаеш!? Я да видим кой по-бързо ще изяде?!” Разберете: това е чудовищно. Храненето не е гасене на пожар. Темпото е строго лична работа. Бързането винаги е вредно, а прекъсване на дъвченето е необходимо дори и на кравата. Ако се налага детето да побърза за училище или за някъде другаде, по-добре е да не си дояде, отколкото в суматохата и паниката да нагълта излишен несдъвкан залък, който после може да стане причина за още една ангина или възпаление на апандесита.

• Не отвличайте вниманието му.

Докато детето се храни, телевизорът трябва да е изключен, а новата играчка – скрита. Обаче, ако детето само отвлича вниманието си от храненето, не протестирайте и не го заставяйте – значи не е гладно.
6. Не го глезете, опитвайте се да го разбирате.
Всяко дете е различно. Срещат се деца със своебразни хранителни прищевки. По-голямата част от тях са безобидни и могат да бъдат задоволени: някои малки лакомници обаче са готови да закусят и с кибритени клечки. По правило подобни крайности са свързани с някакви нарушения в обмяната на веществата или с временна химическа недостатъчност /когато ядат тебешир, означава, че организмът има нужда от калций/. Посъветвайте се с лекар. Разбира се, не бива да позволявате на детето да яде каквото му попадне и в каквото и да е количество /например неограничени дози сладко или сладолед/. Не трябва да има хранителни принуждения, но трябва да има хранителни забрани, особено при диатези и алергии. Спазването на останалите “не” ще ви спаси от множество допълнителни проблеми.

• Не се безпокойте и не го безпокойте.

Никаква тревога, никакво безпокойство по повод на това, дали детето се е нахранило навреме или достатъчно. Грижете се само за качеството на храната. Не му досаждайте, не го питайте: “Ти нахрани ли се? Искаш ли да ядеш?” Нека помоли, нека поиска само, когато му се прииска, така ще бъде правилно – така, само така!

“...Но все пак, как да го храним?...”

Много просто.Известно време храната трябва да бъде в границите на възможностите на детето, нищо повече. Ако е бебе, дайте му да суче или шишето с биберона, когато е неспокойно. Ако е малко дете, без насилие го привлечете към масата, но ако не иска, не го задържайте. Ако детето е по-голямо, може да му кажете, че закуската, обедът или вечерята са готови, да му предложите да се нахрани – и толкова, повече нищо не е нужно. Храната е пред теб, ако искаш, яж.

Бъдете спокойни. Ако сами не сте провалили нещата още през годините на ранното детство с насилия и съблазни, инстинктът на детето винаги точно и своевременно ще му покаже какво, кога и колко, в какво съчетание да изяде или да изпие. Бъдете уверени – неговият организъм знае това по-добре от вас и от който и да е било лекар. Не му пречете да бъде здраво.

Владимир ЛЕВИ