* Храната – регулиращо и балансиращо начало на хармонията между човека, природата и космоса

* Традиционното хранене на древните българи изцяло е подчинено на ритъма ИН-ЯН в техния вечен ход във времето

Съгласно източната философия Вселената е пронизана от първичната универсална енергия КИ /ЦИ, ЧИ, Прана/, която е вездесъща и всеобемаща субстанция, присъща на целия видим и невидим свят. Тази универсална енергия, непосредствено свързана с макрокосмоса /Вселената/ и микрокосмоса /човека/ , е проявена в две противоположни и взаимодопълващи се сили: отрицателната, тъмната, студената, центробежната, разширяващата се, женската ИН енергия и положителната, светлата, топлата, центростремителната, свиващата се, мъжката ЯН енергия. ИН и ЯН постоянно си взаимодействат, допълват и произхождат един от друг.

Променливостта и цикличността са основните принципи на КИ. Във всичко тази енергия се заражда, развива и умира, за да се зароди отново и тъй нататък.

В зависимост от цикъла, в който се намира, съответно преобладава ЯН или ИН.

Така например в денонощието ЯН-периодът е от среднощ до 12 часа на обяд, когато ЯН стига своя апогей; ИН-периодът е от 12 до 24 часа, когато е времето на нейната нарастваща активност.

Месечният ритъм е тясно свързан с лунния месец. От новолунието започва активността на ЯН-периодът, който стига своя апогей през пълнолунието. След това започва активността на ИН-периода, който нараства и стига своя апогей в края на лунния месец. Годишният цикъл на КИ е времето, което се определя от “нулевия” ден по стария български календар до деня на максималната активност на ЯН /в нашите условия това е 24 юни – Еньовден или Яновден/, а годишният дял на ИН е времето от 24 юни до 20 декември, Игнажден, когато природата според вярванията на народа “инясува” и точно тогава ИН е в своя апогей. Завършен е годишният цикъл на КИ енергията, за да бъде положено начало на нов годишен цикъл. И така до безкрай.

Да се мисли и да се действа означава всичко да се оценява с категориите ИН и ЯН, които са ключът към Небесното Царство, смятат философите на Изтока. И заявяват, че който знае тенденциите ИН и ЯН и може да ги уравновеси, да живее в хармония с техния ритъм,

той достига съвършенство, безукорно здраве и щастие.

Който не знае този принцип и е в противоречие с него, неговият живот е истински ад във всяко отношение. И в най-голяма степен балансът на ИН-ЯН в нашия организъм зависи от храненето.

Човек се състои от храната, която е произведена от околната среда и по този начин той се явява нейна функция. Храната го свързва с Вселената, където господства принципът ИН-ЯН. С други думи, източните мъдреци никога не разглеждат храната само като източник на калории, белтъчини, въглехидрати, мазнини, минерални вещества, витамини и тъй нататък, а преди всичко като едно хармонично начало между макрокосмоса-Вселената, и микрокосмоса – човека. И когато човек се храни според този хармоничен принцип, неговият организъм САМ СИ ПРОИЗВЕЖДА ВСИЧКО НЕОБХОДИМО и от най-простота храна. /Сравни комата хляб и лука в торбата на българина/. Условието е: храната да е от съответния географски район, природна, без химически добавки, необработена технологично, правилно приготвена и много добре сдъвкана,

поета с любов и благодарност към Всевишния.

Регулирането на баланса ИН-ЯН в храната с ИН или ЯН в организма и природата става по много начини – чрез съответна обработка на храната, влагането в нея на различни подправки и сол /само морска или каменна сол, нерафинирани/; зависи от начина на нейното приготовление, дъвченето, естетическия вид на поднесеното ястие и пр.
ЯН и ИН произхождат един от друг. Затова в студените страни, които са ИН, животните са ЯН. Но животните и растенията, произлизащи от райони ЯН, тоест топлите страни, са ИН. По същия принцип яйцеклетката, породена от жената ИН е ЯН, а сперматозоидът, породен от мъжа ЯН, е ИН.

Един задълбочен поглед върху българската традиционна култура и начина на живот на нашите прадеди недвусмислено показва, че те изцяло са подчинени на идеята за хармония между човека, природата и космоса, тоест върху ритъма на ЯН и ИН в техния вечен ход и промяна – през деня, месеца, годината. И в най-голяма степен това е проявено в цикличния календар на древните българи, тяхната космогония и, разбира се, в традиционното хранене на нашия народ. Хранене, изцяло съобразено с годишните сезони, сезонните продукти на нашата земя. И направлявано от народните празници, вярвания, обреди, системата на постите – отражение на народното разбиране за вечното и циклично движение на КИ.