* При кои заболявания се препоръчва водолечението

* Само прясната, изворна вода е годна за лечение

Вътрешно взета, водата действа като термична възбуда на стомаха, а чрез него, по рефлексогенен път – и на функциите на сърцето и дихателните органи. Вътрешното охлаждане забавя пулса и дишането, но ги прави по-дълбоки и по-интензивни. То кръвонапълва стомашните стени, усилва апетита, отделянето на стомашен сок и перисталтиката на червата; затова на страдащи от бавно храносмилане се препоръчва да изпиват на малки глътки чаша прясна вода веднага след ставане от сън. Друга еднакво ценна последица от пиенето на вода е, че тя усилва кръвоочистителния процес – тази дейност на организма, която разслабва, разтваря и отстранява заседналите в тъканите и циркулиращите в кръвта болестни вещества.

За вътрешни лечебни цели трябва да се подбира прясна, доброкачествена, най-вече изворна вода. Вода, държана дълго в открити съдове в обитавани помещения, е негодна за лекуване. Чувството за тягост и отвращение при пиенето са сигурни признаци за това.

Общо предписание за количеството вода, което трябва да се изпие през деня за лечебни цели, е невъзможно да се даде. То зависи от силата и особеностите на организма, от състоянието на стомаха, от естеството на болестта, от пола, възрастта и годишното време. Като норма служи правилото:

да не се пресилва организмът!

Най-добре е дневното количество да се разделя на дялове, като се започне с част от една чаша и се увеличава количеството с по четвърт или половин чаша дневно, докато се стигне до три чаши, след което пиенето продължава без да се увеличава. Първата част може да се пие непосредствено след ставане от сън, вторият – към 10-11 часа, а третият към 15-16 часа. Преди лягане да не се пие, освен ако болестното състояние налага това.
Самото пиене трябва да става

бавно и на глътки.

Неспазването на това правило може да доведе до стомашна простуда и катар.
През време на пиенето, както и след него, лекуващият се трябва да се движи. Движението цели да се нормализира понижената стомашна температура и да усили реакцията.
Лекуването с вода винаги трябва да хармонира с желанието на болния и да се прекратява и започва наново, когато той пожелае. Насилването, освен ако моментът го налага, се отразява зле на оздравителния процес. Когато лечебната цел се постигне, пиенето трябва да се прекрати постепенно, като се намали количеството на водата и броят на дяловете. Всяко лекуване е ненормално състояние и затова трябва да има край.

Възгледът, че то може да продължи цял живот , е гибелен.

Вътрешната употреба на водата се препоръчва в следните случаи: при трескави възпалителни болести, висока температура и ускорен пулс, прилив на кръв към вътрешни органи, хемороиди, бъбречни и чернодробни заболявания, бавно кръво-и сокообращение, вътрешни и външни израстъци, отлагания, полипи, абцеси; при болести, които са последици от претоварване на кръвта с отровни вещества като жлъчка при жълтеница, пикочна киселина при подагра, млечна киселина при ревматизъм и др., при туберкулоза, скрофули и рак; при запичане и затлъстяване, както и при прекомерно затлъстяване, придружено с храносмилателни разстройства.