* Как да премахнем “рогата” на своите илюзорни желания и представи

В центъра на историите, разказващи за мистическата алхимия на осемдесет и четирите сидхи, стои Гуру Нагарджуна. За него се съобщава, че превърнал една желязна планина в мед и че се е готвил да я превърне в злато. Но се отказал, защото бодхисатвата Манджушри го предупредил, че с това само ще увеличи раздорите и алчността на хората, вместо да им помогне.

По време на експериментите желязната паничка за милостиня на гуруто станала златна и един ден, когато той обядвал, някакъв крадец, който го гледал през отворената врата на колибата му, решил да я открадне. Ала Нагарджуна разбрал намерението на крадеца, взел паничката за подаяния и я изхвърлил от колибата. Крадецът бил така изненадан и засрамен, че влязъл в колибата, докоснал с челото си краката на Гуруто и казал: “Почитаеми господарю, защо направи това? Аз дойдох да крада. Но сега, понеже ти изхвърли това, за което жадувах, и ми подари това, което възнамерявах да открадна,

моето желание изчезна и кражбата стана безсмислена и излишна.”

Гуруто отвърнал: “Всичко, което притежавам, трябва да носи полза не само на мене, но и на другите. Яж и пий, и вземи това, което ти харесва, за да не бъде нужно да крадеш повече.”

Крадецът бил така впечатлен от добротата и великодушието на гуруто, че го помолил да му стане ученик. Понеже Нагарджуна бил убеден във вътрешната промяна на крадеца, макар че знаел, че той още не притежава духовна зрялост, за да разбере неговото учение, казал му: “Постави всички достойни за желание неща като рога на главата си. Ако медитираш така, ще видиш светлина, която сияе като смарагд.”

Някогашният крадец се посветил телом и духом на медитацията и понеже вярата му била толкова голяма, колкото и простодушието му, последвал буквално съвета на гуруто, и – виж ти! – на главата му започнали да поникват рога.

Този видим резултат от духовните му усилия го изпълнил с гордост и задоволство. Но след няколко години за свой ужас открил, че рогата не престават да растат и те били вече толкова големи, че не можел да се движи, без да се блъска в стените на колибата.
Когато след дванайсет години гуруто се завърнал и го попитал за състоянието му, той му се оплакал от своето нещастие. Тогава гуруто се засмял и казал: “Също както ти стана нещастен само от представата за рогата на главата си, по същия начин

живите същества разрушават щастието си, като се придържат към своите лъжливи представи и ги смятат за истински.

Всички форми на живота и всички обекти на желание са като облаците. Ала на онези, чийто дух е чист и свободен от всички илюзии, не могат да навредят нито прераждането, нито животът, нито смъртта. Ако можеш да гледаш на всяко богатство на този свят като на нещо недействително, нежелателно и обременително, каквито са измислените рога на твоята глава, тогава ти ще бъдеш свободен от кръговрата на смъртта и прераждането.”
Сякаш пелена паднала от очите на ученика и, осъзнавайки празнотата на всички неща, неговата жажда, егоистични желания и лъжливи представи изчезнали - а заедно с тях и рогата на главата му. Той постигнал “сидхи”.