Човешката душа е индивидуализирана част от световната душа и е свободна в решенията си. Тя се въплъщава чрез прозрението за “божественото цяло”.

Еволюцията е пътят от себето – творческата идея човек – през егото, материалното въплътено единично същество от общия организъм, обратно към себето. Или накратко: Себето води самото себе си обратно към себе си. При това човешката душа преминава през различни раждания. Знанието за тях може да ни е от голяма помощ, за да извървим пътя към СЕБЕ СИ.

Всяко отделно раждане носи своите родилни болки, които можем съзнателно да ускорим, ненужно да забавим или да оставим да се случат от само себе си.

ПЪРВО РАЖДАНЕ. То е началото на физическото проявление посредством оплождане и зачатие. Въплъщението като ново същество става доброволно, след прозрение на душата, че е необходима нова инкарнация.

ВТОРОТО РАЖДАНЕ е физическото отделяне от майката, процесът, който в разговорния език наричаме “раждане” – но за превъплатената душа това вече е второто раждане. Както при смъртта напускаме живота през тъмен тунел, така и при второто раждане встъпваме през тъмен тунел в този живот. Но ако съзнанието на майката е по време на раждане е чисто и ясно, този тъмен тунел се превръща в “порта към светлината”.
Раждането е драматична криза и оставя изключителен отпечатък върху вас. Ако сте превъзмогнали раждането си, остатъкът от живота ви е детска игра.

ТРЕТОТО РАЖДАНЕ е индивидуализирането на съзнанието.Така както през второто раждане тялото се отделя от майката, така сега съзнанието се отделя от единението с майката и се събужда егото. Инкарнираното същество се превръща в самостоятелен индивид.

Едва сега детето може да се приеме като “Аз” и действа по собствена воля. От ние-симбиозата с майката се получават “Аз” и “Ти”. Започва самостоятелното мислене и преживяването на собствени чувства. Азът има свои потребности, които често се изразяват доста своенравно.

ЧЕТВЪРТОТО РАЖДАНЕ се обозначава като пубертет. В този период тялото се събужда и заявява сексуални потребности и желания. Същевременно околният свят ни сигнализира, че тези копнежи не са желани или че дори са “непристойни”. Това хвърля детето в почти неразрешим конфликт, при който в повечето случаи то остава само, тъй като не намира никого, на когото може да се довери. Въпреки това физиологическата зрялост изисква все по-наложително решение. В днешно време това е все по-сложно, защото физическата зрялост настъпва все по-рано, докато духовната често изостава.Така тялото ни тласка към решения, за които духовно още не сме узрели. Трудна възраст!

ПЕТО РАЖДАНЕ. Чрез петото раждане съществото разпознава истинската си същност. Едва след това раждане то отново осъзнава, че е индивидуализирана част от Съзнанието, наречено Бог. То се разпознава като съвършено и безсмъртно съзнание, знаещо, че винаги е било и винаги ще бъде.

ШЕСТОТО РАЖДАНЕ е само-обладанието.Това означава, че човек е предоставил на истинското си СЕБЕ контрола върху живота и съществуването си, той действа от позицията на истинското си себе. Себето се осъзнало като Божие проявление, като индивидуализиран аспект на Божията воля и така човек заживява все повече според “вътрешния си глас”, уверено ръководен от “вътрешния учител”, своето истинско себе.

СЕДМОТО РАЖДАНЕ е себе-завършване. Желания и постъпки са станали идентични, намерение и действие са едно. Собствената воля се е сляла с Едното и е станала едно с волята на Творението. Целият живот е видим израз на Неговата воля.

Бог живее в нас и действа чрез нас. Където и да се намирам, там е Бог. Каквото и да върша, действа Бог. “Отец и аз сме едно”. Няма повече съмнения и колебания, насоченото ни съзнание е чист канал за действието на едната сила, която наричаме Бог.

Курт ТЕПЕРВАЙН