Преди време Би Би Си излъчи филм „От Сърцето на света – предупреждението на старейшините“, който предизвика сензация. В него се разказваше за колумбийското племе коги, живеещо в пълна изолация. Те твърдят, че тяхната свещена планина, която наричат „Сърцето на света“ умира и че ако това наистина се случи, ще умре и целият свят. Причината е замърсяването на околната среда и когите предупреждават за надвисналата опасност за цялата планета.

Когите нямат език, изграден от думи като нашите. Те общуват телепатично, като издават кратки звуци, които не са думи. Комуникацията им води началото си от нещо много по-дълбоко и древно, което вероятно е залегнало и в основата на нашата реч, но също като много други неща в процеса на развитие на цивилизацията ни е потънало и постепенно се е загубило.

Звуците, които издават когите, са къси, отчетливи, „сърдечни“ звуци - звуци, излизащи спонтанно от сърцето. Когато бъдат произнесени или чути, те предизвикват вътрешни образи – едни и същи образи в съзнанието на човека, който ги чува. Това вероятно са звуците на Времето на сънищата – плоскостта на съществуване, която всички хора вътрешно споделят, но сега е покрита от съзнателния живот или, ако се изразим по друг начин, не се възприема на второто ниво на съзнание.

Когите са запазили способността да използват светлинните си тела и могат да пътуват навсякъде по Земята, без физически да напускат уединеното си място в джунглата. Всъщност те следят какво се случва по света, но никога не са правили опит за общуване с нас. След като обаче осъзнали опасността за „Сърцето на света“ – тяхната свещена планина, решили, че са необходими отчаяни средства. Според тях хората са не само невежи, несъзнателни и спящи, а всъщност мъртви.

Те казват, че жизнената сила на „съня“, който излъчваме около себе си и в който живеем, е толкова слаба, че сме само призрачна сянка на онова, което бихме могли да бъдем. И в крайна сметка сме толкова бледи сенки, че сме почти нереални, а и поради жестоката злоупотреба със собственото си съзнание сме на път да увлечем целия свят в призрачното си съществуване.

Боб ФРИСЪЛ