* Благословията на смъртта да съблечеме остарялата си дреха - тялото

Едно от най-големите предизвикателства на живота е да приемем факта за тленността на тялото. Енергиите, проявяващи се в тялото, са нисши енергии. Тези нисши енергии напускат тялото, когато са изхабени и тялото от плът и кръв е изчерпало съживителната си енергия. Нашите по-висши енергии, нашата душа обаче живее вечно. Който има ясно съзнание, го знае, без да са му нужни научни доказателства. Колкото по-малко разумът ни, нашето его е свързано с тези по-висши енергии, с душата и съзнанието, толкова повече се страхуваме от смъртта, защото с тялото ще умре и егото. Колкото повече обаче живеем с душата си, толкова по-добре разбираме, че смъртта също е благословия. Освобождаваме се от остарялото тяло – както събличаме остарялата дреха и обличаме нова.

Всяка смърт е изцеление, изцелява ни едно по-висше ниво.

Ала съществува парадокс на смъртта: колкото повече се примиряваме със смъртта, толкова по-спокойно, дълго и без страх можем да живеем.

Проверете как гледате на собствената си смърт:

Представете си, че сте изправени пред избора да умрете днес. Например сега веднага. Или довечера? Или по-добре тайничко през нощта, когато спите? Най-важният въпрос е, дали сте готови? Можете ли да си отидете като актьор, който е изиграл ролята си и е излишен на сцената?

Когато сте казали последното изречение в играта на вашия живот, не можете да останете по-дълго, дори партньорът или партньорката да казва: “Не бива да ме напускаш, не мога да живея без теб, нуждая се от теб.” Тогава трябва да му засвидетелствате за последен път любовта си и да го оставите сам. След което другите трябва да се научат да се справят сами.

Същественото е, че вие сте срещнали самите себе си. Пробудили сте се в себе си. Осъзнали сте се. Разбрали сте, че сте вечни. Винаги сте били, от самото начало и винаги ще ви има. Няма да има време, в което ви няма. Всичко, което наричате ваше имущество, ваша собственост, са играчки, които сте намерили тук. Когато напуснете това тяло, оставяте тук всички играчки. Всичко отива отново в кутията на другите, които играят с тях.

Дошли сте голи и голи ще си отидете.

Днес знам, че дори и смъртта може да бъде форма на изцеление. Когато пациенти с изморени и изтощени тела живеят в мир със себе си и с обичаните от тях хора, могат да изберат смъртта като следваща терапия. Нямат болки, тъй като нямат конфликти в живота им. Сключили са мир и се чувстват добре. Често в такъв момент се случва малко чудо и те живеят още известно време, тъй като цари толкова много мир, че още веднъж започва целебен процес. Но ако починат, това е тяхно собствено решение. Напускат тялото си, защото не се нуждаят повече от него, за да живеят.

Ето една история, която лично съм преживял:

Един господин беше паднал по стълбата и лежеше в кома, когато го докараха в болницата. Той беше женен повече от 60 години. На следващия ден жена му получила инфаркт и също била отведена в болница. Той бил в кома, а тя на изкуствено дишане, и то в една и съща болница на различни етажи.

Предложих на лекарите да информират всеки един от тях за състоянието на другия, тъй като те не можеха да разговарят, като казах : “Ако единият от двамата почине, другият би трябвало да знае, какво се е случило.” Лекарите сметнаха, че това е глупава идея, затова аз отидох при двамата и прошепнах в ухото на всеки един какво става съответно с другия.
На следващия ден отидох в болницата и лекарят каза: “Знаете ли какво е станало? “Не. Но какво?” Той продължи: “Старият господин почина, и аз се обадих в отделението, където е жена му, за да информират там. А лекарят там ми казва: “Странно. Сега тъкмо исках да ви се обадя. Преди пет минути почина жена му.”Какъв джентълмен само!

Старият господин взел жена си и заедно си отишли.

Би трябвало да се научим да гледаме на смъртта като на върха на живота, като завършек на една част от живота и начало на друга. В един момент всички ние ще трябва в мир да оставим този живот. Смъртта винаги е последно изцеление.

Курт ТЕПЕРВАЙН