* Невероятен случай от практиката, случило се на кърмаче на десет седмици

Уестън Килпатрик от Калифорния е точно на десет седмици, когато името му се появява на първите страници на вестници и списания от цял свят. През август 1990 г. той се ражда с “хипопластичен синдром на лявото сърце”: лявата сърдечна клапа е силно атрофирала, лявата сърдечна камера – прекалено малка, а основната артерия – стеснена. /Медиците обозначават като “хипоплазия” непълното оформяне на органи и тъкани./ При такива увреждания новородените обикновено умират за две седмици – ако детето оцелее, своевременно може да се направи трансплантация на сърце.

И така, малкият Уестън е доставен в световноизвестната университетска клиника в Лома Линда, Калифорния, американската Мека на сърдечната хирургия. Там той чака за сърце на донор. През това време се случва едно “медицинско чудо, за което няма никакво обяснение”, както споделя в средата на октомври 1990 г. пред пресата д-р Стивън Гъндри, водещ специалист по трансплантации на сърца при децата: лявата сърдечна клапа на кърмачето съвсем внезапно израства със свои собствени сили, сърцето сякаш “само се поправи”. “Такъв случай – заявява д-р Гъндри, - никога не сме виждали.”

Действително, излекуването настъпва само, благодарение на един внезапно заработил биологичен механизъм за самопоправка, с каквато, изглежда разполага всяко човешко тяло. Затова при всеки болен “надеждата умира последна”.

Д-р Харалд ВИЗЕНДАНГЕР