* Местата на религиозно поклонение крият неподозирани възможности за пълно излекуване и от най-тежки заболявания

* Случаят с Делиция Чироли от Сицилия обърква съвременната медицина

„Не мога да разбера как това се случи точно с мене“ – Казва Делиция Чироли от Патерно, малко градче в Сицилия. „Бог ми подари нов живот.“ Само два белега на десния й крак напомнят за неизразимия страдалчески път на днес 29-годишната жена. Върху нея се извършва последното засега от 65-те “чудесни изцеления” в лурд, признати официално от църквата.

Делиция, дъщеря на земеделски работник, е на 12 години, когато след един час по физическо обучение десният й крак внезапно отказва да се движи. „Учителката ме изпрати у дома, защото имах силни болки.“ Когато в университетсктата болница на Катания й правят рентгенова снимка, установяват тумор в пищяла, а след това тъканната проба показва злокачествен рак на костите. Следва второ изследване с още по-лоша диагноза: ракът е в напреднала фаза, в цялото тяло са се образували метастази. „Ако не ампутираме крака на Делиция, тя много бързо ще умре – съобщават лекарите на родителите. Но дори и след ампутацията тя има изгледи само няколко месеца живот. Примирете се с това.“

Семейството възлага последната си надежда на Лурд, прочутото поклоническо място, посветено на Дева Мария, което се намира в подножието на френските Пиренеи. На 13 август 19786 г. Делиция пристига с майка си там. Тя е толкова слаба, че вече не може да ходи и трябва да лежи в болнична носилка; болките в крака са непоносими, кожата на крака от коляното надолу вече е почерняла. Три пъти внасят Делиция в прочутата пещера, до статуята на Светата Дева; само един път тя потапя ръката си в басейна, в който се събира извиращата от пещерата изворна вода.

Първоначално пътуването й изглежда напразно. След завръщането на болната в Патерно нейното състояние се влошава, макар че тя не губи кураж и ден след ден пие водата от Лурд, която е взела със себе си. „Мислехме, че краят наближава – си спомня майката. – Свещеникът й даде последно причастие. Делиция вече не можеше да яде, да се движи. Само лежеше апатично в леглото, беше силно измършавяла.“

Така минават три месеца. И тогава, на Коледа 1976 г. Делиция изведнъж застава на вратата на кухнята, където майка й тъкмо приготвя яденето: „Мамо, искам да изляза, толкова отдавна не съм била на чист въздух.“ Тя върви изпълнена със сили, няма болки.
Почти шест години петчленна международна лекарска комисия проверява случая на Делиция и в началото на октомври 1982 г.само с един глас против постановява, че това е „излекуване, което не може да се обясни научно“. Изминават още седем години, докато католическата църква се реши да говори официално за „чудо“: „Изцелението е божествен акт“ – обявява компетентният архиепископ Луиджи Бонмарито.

В историята на Лурд се знае и за регистрираните над 6000 изцеления.

За чудодейното оздравелите обяснението по принцип е ясно: техните молитви са били чути, всесилието Божие се е доказало върху тях. Навремето Мартин Лутер казва: „Сега ние можем да правим истински християнски поклоннически пътувания, които се харесват на Бог, а именно във вярата. Защото ние ще отидем до Бог не през градовете насветците, а чрезнашите мисли и нашите сърца.“

Как обаче да си обясним тогава случаите, при които даден тежко болен линее години наред у дома си, а след поклонническо пътуване показва почти мълниеносен напредък, макар че и тук, и там неговите молитви са еднакво стр астни, неговите мисли и поведение – еднакво благочестиви? Американският лекар Джером Франк открива изненадваща връзка: колкото по-дълго и по-тежко е пътуването до Лурд, което трябва да понесе поклонникът, толкова по-големи са шансовете да бъде излекуван.“

Изпитанията по време на подготовката за пътуването, нечовешките усилия по време на пътуването, атмосферата на самото място постепенно довежда напрегнатото очакване до точката на кипене. И точно тогава успешното лечение е най-възможно: това е самолечението, задействано психически чрез едно необикновено състояние на съзнанието.

Харалд ВИЗЕНДАНГЕР