Когато хората умират, къде те отиват? Сигурно там, от където идват хората, които се раждат. Идват хората от Бога, от Отеца на нашия живот – от Него всякакъв живот е бил, е и ще бъде. И отиват хората отново при Него. Така че в смъртта си човек само се завръща към Онзи, от Когото е дошъл.

• Човек излиза от дома си и работи, и почива, и се храни, и се весели, и отново работи, и когато се измори, връща се у дома.
• Така е и в целия човешки живот: човек излиза от Бога, труди се, страда, утешава се, радва се, почива и когато се намъчи, отива си вкъщи, откъдето е излязъл.
• Смъртта е същото, което е и раждането. С раждането си бебето встъпва в нов свят, започва съвсем друг живот, за разлика от живота в утробата на майката. Ако то можеше да разкаже какво е преживяло, когато си е отивало от предишния живот, то би разказало същото, което изпитва човек, когато си отива от този живот.
• Позналият другите хора е умен, позналият самия себе си е просветен.
• Побеждаващият другите е силен, побеждаващият себе си е могъществен.
• Онзи, който знае, че, умирайки той не се унищожава, е вечен.
• Покривалото се сваля от бъдещето, мракът се разсейва и ние още тук чувстваме, че сме безсмъртни.