* Заради една пържола гладуват 45 души

* Производството на месо е най-големият замърсител на околната среда

От икономическа гледна точка месото е твърде нерентабилна храна. Заради производството на месо зърното, с което биха могли да се изхранят хората, се дава за храна на добитъка. След направените проучвания Американското Министерство на земеделието е установило, че над 90% от всичкото зърно, което се произвежда в Америка, отива за изхранване на добитъка – крави, свине, агнета и пилета; или срещу всеки 16 кг зърно, което отива за храна на добитъка, получаваме 1 кг месо. Във Великобритания съответната цифра е 85%.

Изобщо, преработването на зърното в месо е едно невероятно разхищение. В книгата си “Диета за една малка планета” Франсис Мор Лапе ни кани да си представим, че сме седнали пред една 200-грамова пържола. “А сега си представете – продължава авторът – че в стаята са насядали още 45 души с празни паници пред себе си. За сметка на вашата пържола всичките празни паници биха могли да се напълнят с ястия от зърнени храни.”
Развитите страни похабяват на само собственото си зърно за храна на добитъка. Те

експлоатират богатите на протеини растителни храни и на бедните страни.

Д-р Георг Боргстрьом, специалист по хранителна география, преценява, че една трета от африканското производство на фъстъци, /а те имат същото съдържание на белтък, както и месото/ отива в стомасите на говедата и птиците в Западна Европа.

В слабо развитите страни на глава от населението се падат средно 200 кг зърнени храни годишно, като повечето от тях се консумират в естествен вид. Според световноизвестният авторите по храните Лестер Браун, средният европеец и средният американец

изразходват по 1000 кг, като над 90% от това количество се дава за храна на животните.

Средният месояден европеец или американец, подчертава Браун, изразходва 5 пъти повече храна от средния колумбиец, индиец или нигериец.

Въз основа на подобни факти експерти по изхранването подчертават, че проблемът за световния глад е изкуствен. Дори и сега се произвежда предостатъчно храна за всички хора на планетата, но ние я похабяваме. Джийн Майер, специалист по храненето от Харвард, смята, че ако се намали производството на месо само с 10%, ще остане достатъчно зърно, за да се прехранят 60 млн. души.

Другата цена, която плащаме за месоядството, е

унищожаването на околната среда.

Силно заразените отточни води от кланиците и оборите са едни от основните източници на замърсяването на реките и потоците. Става все по-очевидно, че запасите от прясна вода на планетата не само се замърсяват, но се и изтощават, а месната промишленост е особено разхитителна в това отношение. Георг Боргстрьом посочва, че отглеждането на добитък създава 10 пъти повече замърсявания от битовите отпадъци и 3 пъти повече от промишлеността.

В книгата “Население, ресурси, природна среда” Пол и Ан Ерлих показват, че за отглеждането на 1 кг жито са необходими 60 литра вода, докато производството на 1 кг месо изисква между 2500 и 6000 литра вода.

В далечната 1973 г. в. “Ню Йорк Пост” разкри шокираща злоупотреба с водата: една голяма кланица за птици в САЩ е ползвала 350 млн. литра вода дневно – количество, достатъчно за един град с население 25 хил. души. Днес сигурно тези цифри са още по-шокиращи.