* Само храната, приета заради Бога, може да бъде животворна

* Ние ядем, за да живеем, но не живеем в трепет

Какво е Постът за нас, християните – участието в постния опит на Самия Христос, чрез който Той ни е освободил от пълната зависимост от храната, материята и света. Това освобождение в никакъв случай не може да бъде пълно. Ние още живеем в греховен свят, в света на Ветхия Адам, и представлявайки част от този свят, все още зависим от храната. Но тъй като смъртта, през която трябва да преминем, е победена от Смъртта Христова и е станала преход към живот, храната, която вкусваме, и животът, който тази храна поддържа, може да стане живот в Бога и за Бога.

Част от нашата храна вече е станала „храна на безсмъртието“ – Тялото и Кръвта на Самия Христос. И даже всекидневният ни „хляб насъщен“, който получаваме от Бога, може да стане в този живот, в този свят, нещо, което поддържа и

укрепва нашето общение с Бога, а не ни отделя от Него.

Само че единствено Постът може да осъществи това преобразование и да ни даде същинското доказателство, че нашата зависимост от храната и материята не е окончателна и абсолютна и че в съединение с молитвата, благодатта и служенето на Бога тази зависимост пожелава да стане духовна. Всичко това означава, че разбран както трябва, в своето същинско значение, Постът е единственото средство за възстановяване в човека на неговата истинска природа. Това не е теоретично, а практическо и реално предизвикателство към великия Лъжец, който ни е убедил, че зависим само от хляба, и е построил цялото човешко знание, наука и съществуване върху тази лъжа. Именно Постът изобличава тази лъжа. Ако човек е гладен, но разбира, че наистина може да не зависи от глада, да не загине от него, а да го превърне в източник на духовна власт и победа, тогава няма да остане нищо от онази голяма лъжа, в която живеем от времето на Адам.
Светът и храната са били създадени, за да може посредством тях човекът да общува с Бога. И само храната, приета заради Бога, може да бъде животворна. Сама по себе си храната не съдържа в себе си живот и не може да го произвежда. Само Бог притежава живот и Сам Той е животът.

В храната жизненото начало е Бог, а не калориите.

По този начин да бъдеш живо същество, да знаеш Бога и да бъдеш в общение с Него – това е една и съща реалност.

И безмерната трагедия на Адам се състои в това, че той я е вкусил, скривайки се от Бога, извън Него, за да стане независим от Него. И е направил това, защото е повярвал, че храната съдържа живот сама по себе си и че вкусвайки от тази храна, може да стане като Бог, тоест да притежава живот в самия себе си. По-просто казано: той е повярвал в храната, докато единственият предмет на вярата, доверието и увереността е Бог и само Бог. Земният свят и храната са станали негови богове, извор и начало на неговия живот. Той е станал техен роб.

Христос е новият Адам. Той е дошъл, за да унищожи болестта, вселена от Адам в живота,

да възстанови човека за истинския живот.

Затова и започва своето земно служене с Поста. “И като пости четирийсет дена и четирийсет нощи, най-сетне огладня.” /Мат. 4:3/.

Сатаната е дошъл при Адам в рая; той е дошъл и при Христос в пустинята. Двама гладни са чули неговите думим: яж, защото твоят глад показва, че изцяло зависиш от храната, че твоят живот е в храната. Адам повярвал и започнал да яде; Христос отхвърлил това изкушение и казал: не само с хляб ще живее човек, но и с Бог. Той отхвърлил всемирната лъжа, внушена от Сатаната на целия свят и превърнала се в неподдаваща се на обсъждане, очевидна истина, основа на целия човешки светоглед, основа на науката, медицината и може би дори на религията.

Отхвърляяки тази лъжа, Христос е възстановил вярното съотношение между храната, живота и Бога – онова съотношение, което Адам е нарушил и което ние все още нарушаваме всеки ден.

Александър ШМЕМАН