
Източна медицина » Други
Богатството не винаги е порок
* Не животът, богатството и властта правят човека роб, а само привързаността към тях
Анатхапиндика, човек, притежаващ огромно богатство, наречен „Покровител на сираците и Другар на бедните“, разбрал, че Буда се е спрял в бамбуковата горичка недалеч от Раджагрихи, незабавно се отправил към Него. Благословеният веднага забелязал чистотата на неговото сърце и го приветствал с благи думи. Анатхапиндикса попитал:
„Аз виждам че Ти си Буда, Благословения, и искам да открия пред Теб сърцето си.
Изслушай ме и ме посъветвай как да постъпя. Моят живот е изпълнен с работа и аз се сдобих с огромно богатство, аз съм обкръжен от грижи. Въпреки това аз обичам своята работа и се трудя с голямо усърдие. Много хора работят при мен и благосъстоянието им зависи от успеха на моите предприятия. Но съм чувал, как Твоите ученици
възхваляват благодатта и радостта на отшелническия живот и осъждат светската суета.
Благословеният, казват те, се е отказал от своето царство и е намерил праведния път и по този начин е дал пример на всички как да достигнат Нирвана. Моето сърце жадува да постъпи справедливо и да стане благословение за всички мои близки. Затова искам да Те попитам, длъжен ли съм да се откажа от моето богатство и моите работи и подобно на Теб да избера да заживея без дом, за да достигна благодатта и праведния живот?“
Буда отговорил: „Благодатта на праведния живот достига всеки, който следва Пътя на Осемте Стъпала. Този, който е привързан към богатството, по-добре е да го остави, отколкото да позволи да отрови с него сърцето си, но онзи, който не е привързан към богатството и който, имайки го, праведно го употребява, ще бъде благословен от своите близки. Аз ти казвам – съхрани своето положение и още по-усърдно приложи своето умение в твоите работи. Не живота и не богатствата, и не властта правят от човека роб, но само неговата привързаност към живота, богатството и властта. Отшелникът, който напуска света, за да води безгрижен и бездеятелен живот, нищо няма да постигне.
Защото животът в леност е отвращение и немощта на силата трябва да се презира.
Дхарма Татхагат изисква
всеки човек да се освободи от илюзията на своето его,
да очисти своето сърце и да се откаже от жаждата за наслаждения като води праведен живот. И каквото и да прави човек – дали ще бъде занаятчия, търговец или воин, или да се отрече от света и да посвети живота си в молитвено съзерцание – нека вложи цялото си сърце в своята работа, нека да бъде усърден и деятелен. И ако бъде като лотос, който расте във водата и въпреки това си остава незасегнат от нея, ако той е активен в своя живот, без да изпитва завист и ненавист, ако води живот не за услаждане на своето его, но само за истината, тогава радостта, мирът и благодатта несъмнено ще пребъдат в неговото съзнание“.