Послание на Метатрон, 12 април, 2011 г.

Медиум: Джеймс Тиберон

Първа част

Поздрави, Възлюбени! Аз съм Метатрон, Господ на Светлината, и ние приветстваме това събиране. Ние обграждаме всеки един от вас в специално създаден вектор на Безусловната Любов. Вектор на нелинейно пространство, който е отворен по изключение в момента докато всеки от вас чете тези думи от вашето пространство и избрано време.

Настоящата фаза на линейното време на вашата планета е изключително подходящ момент за поглед навътре в себе си и съзнателно усамотение. Учители, много от вас, особено онези на възраст над 49 г. – седмия седемгодишен цикъл, се намирате в състояние на усамотение, след като съпрузите са си отишли, връзките приключили и брачните договори прекратени. И въпреки че този път е понякога доста самотен, доста труден и може да изглежда „неестествен“ за много от вас, той не е случаен. Ние ви казваме да използвате това време мъдро, да го прегърнете. Вие сте на прага на голямо израстване. Има едно повтарящо се послание във вашите религиозни текстове, което казва „За всичко си има време, време за всяко дело под небето“.

Наистина има време за усамотение. Божественото Усамотение е възвишено състояние, което предлага квантов скок на израстване, когато бъде разбрана и оценена неговата дълбока цел.

Божественият Аз накрая е сам в заключителното си преследване на всемогъществото. От ваша гледна точка душата идва на земята сама и духът напуска земята сам. Възнесените Учители, които са се въплъщавали на Земята, хиляди години са търсели усамотение преди да постигнат Съвършенство. Такъв е случаят с много от вас в настоящия момент.

Скъпи Мои, много от вас, които се чувстват сами в този момент, вярват, че трябва да си намерят партньор. Много от вас търсят своята „сродна душа“, своя пламък близнак. Но ние ви казваме, че в много случаи сред напредналите души вие сте сами, защото сте планирали това. Това наистина е специално и възвишено начинание. Време е за Божествено Усамотение.

Усамотение за онези, които търсят свята светлина, за онези, които търсят т.нар. „посветено просветление“, избрали определен период от своя житейски план да останат сами за известно време. Това не означава, че вие завинаги ще останете в самота. Това просто означава, че вие сте избрали за известно време да „работите върху себе си“, да развиете любов към себе си. Сред душите, търсещи Съвършество, приблизително един от три или четири живота е посветен на усамотение.

Да обичаш Себе си е Изискване

Любовта към себе си е състояние, което мнозина, особено следващите християнските традиции, са загубили. Християнството със своето учение за първородния грях ви е втълпило, че вие сте грешни по природа, че вие се нуждаете от опрощение. Прекарвали сте животи наред, искайки опрощение за това, което сте. Загубили сте чувството си за божественост и сте установили, че е по-лесно да се дава, отколкото да се приема. Равновесието е загубено.

Сега ви казваме, че с преобразяването на Земята за новата Кристална Епоха естеството на енергийния резонанс и обхвата на измерението на планетата се разширяват. Намалява влиянието на двойствеността/полярността за онези, които са избрали да продължат отвъд третото измерение.

Можете да запитате дали усамотението или партньорството водят до по-голям напредък на душата. Въпросът е актуален и особено относим за много от вас в зората на Възнесението.

Краткият отговор е, че и съвместният живот, и усамотението имат своето божествено предназначение, и ние подчертаваме смисъла и на двете. Много може да се постигне в условията на посветена любовна връзка. Това е естествено обстоятелство в много от случаите от престоя на земния план.

Но Учители, ние ви казваме, че също така има голям смисъл и в усамотението. То всъщност е необходимост.

Не е грешка това, че много от вас в последните стъпки по пътя към просветлението сте сами в този период. Сега тече подготовката за идващото Възнесение. Ако сте сред тези, казваме ви, че вероятно вашето усамотение е подходящо. Може би е така, както трябва да бъде. Много от вас са планирали да бъде така.

Въпреки това много от вас чувстват, че самотата е прекалено тежка и че вие трябва да потърсите партньор, неуловимия пламък близнак. Скъпи Души, има голямо объркване относно концепцията за пламъка близнак, „сродната душа” и ролята и естеството на оптималното партньорство за Самоусъвършенстването.

Усамотение и независимост

Усамотението има за цел да бъде период на възвишена почит към Аз-а, към себе си. Животът и преживяванията ви на този план са ваше собствено творение, вашият жив гоблен, изтъкан от вашите собствени убеждения. В периода на усамотение душата е приканена да обърне поглед към себе си и ви се предоставя възможност да се гмурнете в дълбоките води, които текат вътре във вас. Да плувате във вашия океан и докато правите това да откриете любовта вътре в себе си, да научите каква ярка искра от Бога сте вие наистина.

Взаимоотношенията са метод за отразяване въздействието на вашета система от вярвания и получаване на обратна връзка, по-просто казано, за това кое работи и кое не. Отделянето изисква човек да изследва себе си, да се запознае отново с вътрешния хоризонт, а това предполага и изисква суверенност. Суверенността е по-голямата сила на Съвършеството.

Връзката между двама суверенни, независими човека има по-голямо равновесие, по-голяма творческа сила и по-голяма трайност отколкото съчетанието между двама, зависими един от друг. Разбирате ли?

В крайна сметка всяка душа трябва ясно да определи Себе си, за да постигне съвършенство. Самоусъвършенстването се осъществява в периоди на планирано отделяне. В такъв период изкристализира безпогрешността. И ви казваме, Скъпи Мои, кристализирането чрез безпогрешност е необходима фаза на Самоусъвършенстването. Това е период на настройване в многомерния престой. Човек влиза в пустотата, великата мистерия, в търсене на сила на духа и суверенна визия, сам, без рамо, на което да се облегне. И в този процес човек открива върховна цялост и пълнота в себе си.

Не ни разбирайте погрешно, има голямо значение в свързването между двама в естествения аспект на сродната душа. Но накрая човек извървява пътя към Съвършенството в суверенна отделеност.

Човек постига просветление, когато се научи да надминава физическия си аз. Всеки от вас трябва да се устреми към крайното завоевание на това, което ние наричаме „безпогрешност“. Безпогрешността е кристализацията или цялостната яснота на душата и е необходима черта на Съвършенството.

Казва ли сме ви, че езикът, тъканта на висшите измерения е свещената геометиря. Безпогрешността е геометричната яснота на душевното съзнание. Определяйки себе си с безпогрешността, човек става кристален и по този начин по-способен за Божествено Съзнание в геометричната светлина на свързаните висши планове. Това се постига само като решите кой сте, в какво вярвате и да живеете с това. Да откриете своите истини и да се настроите изцяло според тях.

Въпрос към Метатрон: Дали това означава, че любовните взаимоотнишения, като брака, не са крайния ни съюз?

Метатрон: Помнете, че на най-висш план вие сте в свещено Единство, всеки един е част от Божественото Единство. Така че от гледна точка на света на двойнствеността, отговорът на вашия въпрос е „да“. В този контекст, „ДА“! Учители, в най-висшата реалност вие сте единно съзнание в многообразието.

Взаимоотношенията в света на линейната двойнственост са средство към целта. Ние казваме, че любовните взаимоотношения са свещен и радостен инструмент за постигане на Съвършенство, но в края на пътешествието на душата е необходим период на израстване в суверенност. Суверенният аз е самодостатъчен и няма зависима нужда от друг. Такава концептуална зависимост може да бъде препятствие към Съвършенството.

В действителност вие се сливате в суверенност със своята друга половина. Другата част от душата ви, която се е отделила в израз на двойнствеността. Всеки един от вас има мъжка и женска съставна част и другата половина се слива отново в Ингегралния Божествен Аз, преди да се въздигне в по-висшите планове.

Много от вас считат сродната душа и пламъка близнак за едно и също. Само синтаксисът им е еднакъв. Истинските им значения са различни. Пламъкът близнак е другата половина на същата душа, разделена в двойнствеността, и те рядко са въплътени заедно във физическия свят. „Сродната душа“ в нашата терминология е друга душа, с която сте се договорирали да израснете заедно във физическата двойнственост, като средство за развитие и изследване на любовта с друга душа. Движение към обща цел.

Привидният парадокс в линейните взаимоотношения – тези на концепцията за „сродната душа“ (а не пламъка близнак), е че връзката между две независими суверенни същества има повече радост, повече равновесие, по-голяма връзка с божественото, по-голяма възможност за напредък, отколкото връзка, основана на взаимозависимост. Разбира те ли?

В този момент, в сегашния момент, много от вас в действителност се сливат със своя етерен (нефизически) пламък близнак и извайвате своята свещена пълнота в една физическа форма, за да влезнете в цялост в кристалния свят. В повечето случаи това повторно свързване на душата се постига в усамотение или в суверенни независими взаимоотношения.

Затова ви казваме да приемете избрания от вас период на СУВЕРЕННО УСАМОТЕНИЕ, това е знак на вашата душа за намерението й да влезне в Кристално Мер-Ка-На Съвършенство.

(Продължение към втора част)

http://lightworkers.org/channeling/129148/being-alone-sacred-sovereignity-solitude

http://www.youtube.com/user/komurosan#p/u/50/jlY8KjTYDc8