* Жестокостта на човека надминава тази на животните

* Убивайки животните, той унищожава у себе си най-висшата духовна ценност

Освен здравословни, икономически, религиозни, исторически и други аргументи за вегетарианството, мнозина хора считат, че етичните съображения са най-важни, за да стане човек вегетарианец. При етичното вегетарианство основополагащо е разбирането, че и другите същества имат чувства, и че техните чувства са подобни на нашите. Това подтиква хората да осъзнаят по-ясно нещата и да разберат, че другите също страдат.
Домашните животни, отглеждани за храна, живеят в неестествени за тях условия. Те биват насилствено кастрирани, стимулирани с хормони, угоявани по неестествен начин, или използвани като впрегатен добитък в неудобен впряг, чак до кончината им. Тесните кошари, електрическите камшици, безсърдечният терор – всичките тези неща са неотменима част от

“най-модерните” методи за отглеждане, търговия и убиване на животните.

Днес много хора самодоволно се залъгват с мисълта, че животните вече ги убиват “хуманно”, като по този начин отпадат всякакви хуманитарни възражения против яденето на месо.. За съжаление подобна мисъл е твърде далече от реалностите на живота и на смъртта.

Истината за убийството на животните никак не е приятна – промишлените кланици са като адски видения: крещящите от ужас животни биват зашеметявани с чук, електрически шок или ударен пистолет. След това ги окачват за задните крака и така те пътуват през фабриките на смъртта върху механизирани конвейерни ленти. Защо осакатяването и клането на селскостопанските животни не е подчинено на същите законови норми, които защищават домашните животни и дори лабораторните мишки?

Много хора несъмнено биха приели вегетарианството, ако посетят някоя кланица или ако трябваше сами да убиват животните, които ядат. Такива посещения би трябвало да бъдат задължителни за всички месоядци.

Питагор, който е известен със своя принос към геометрията и математиката, е казал: “Приятели, хора, не замърсявайте телата си с греховни храни. Ние имаме царевица, имаме ябълки, които огъват клоните с тежестта си и сочно грозде по лозите. Съществуват ароматни треви и зеленчуци, които могат да бъдат сварени на огъня; освен това не ви е отказано да пиете мляко и да ядете мед с аромат на мащерка.

Земята ни предоставя лавини от богатства и невинни храни и ви дарява с пиршества, които не изискват кръвопролития

или кланета; само зверовете задоволяват глада си с плът, и дори не всички – конете, говедата и овцете живеят с трева.”

“Аз по-скоро се чудя – пише римският автор Плутарх - по каква случайност и в какво състояние на ума човек за първи път е докоснал с устата си кръвта и е поднесъл към устните си плътта на мъртво същество. С какво съзнание е подреждал маси с мъртви, обезобразени трупове и се е осмелил да нарече телесата, които доскоро са мучали и крещяли, движели са се и са живеели...Заради малко месо ние ги лишаваме от слънце, от светлина, от живота, който им е бил отреден от природата по рождение.” Да помислим само, годишно се убиват 1,6 милиарда домашни животни и 22,5 милиарда птици. А броят на убитите риби за една година е от порядъка на трилиони.

След това Плутарх е отправил следното предизвикателство към месоядците: “ Щом твърдите, че това е естествената ви храна, тогава първо убийте сами това, което искате да изядете. Само че го убивайте със собствените си ръце или с това, което природата ви е дала – без да си служите със сатър, бухалка или брадва.”

Лев Толстой предупреждава, че “докато телата ни са живи гробове на убити животни, ние не можем да се надяваме да изградим едно съвършено общество.” Той е писал, че като убива животните за храна, човек напразно унищожава у себе си най-висшата духовна ценност – симпатията и милостта към другите живи същества.

Леонардо да Винчи е писал: “Истинският цар на животните е човекът, тъй като неговата жестокост надминава тяхната. Ние живеем от смъртта на другите. Ние сме живи гробове!” И добавя още: “Ще дойде време, когато хората ще гледат на убийството на животни така, както днес гледат на убийството на хора.”

Махатма Ганди е чувствал, че етичните принципи са по-силен аргумент за да стане човек вегетарианец за цял живот отколкото здравословните съображения. “Аз наистина чувствам – казва той – че духовният прогрес изисква на определен етап да престанем да убиваме нашите събратя – другите същества – за да удовлетворяваме нуждите на нашето тяло. Величието на една нация е нейният

морален напредък могат да бъдат оценени по отношението й на хората към животните.”

Човекът, който яде животни, би могъл да каже, че не е убивал нищо. Но когато си купува добре опаковано месо в супермаркета, той плаща на някой друг, за да убива вместо него. Не е ли това проява на лицемерие? Същото лицемерие, което осъжда Джордж Бернард Шоу:

В неделни дни се молим за светлина

Да направлява стъпките ни в нашите пътеки;

Омръзнало ни е да се сражаваме, не искаме война,

Но все още се храним с труповете на умрели.