Предназначението на всички души е да израстват и да еволюират в осъзнаването. От перспективата на душата, всеки опит е възможност за учене. Уроците не са добри или лоши, но осигуряват контраст. Когато еволюира, душата изпитва все по-малко желание за болезнени уроци. В началото те като че ли са неизбежна част от пътуването. По-младата душа се лута напред-назад между приемането на болката като необходима част от живота и съпротивлението срещу нея. Такава душа ще опита да се бори с болката с надеждата най-сетне да я превъзмогне.

След като дадена душа научи всичко за различните форми на болка и свързаните с нея уроци, фокусът се премества към запознаването с просветлението. Първото, което осъзнава по-старата душа, е, че пътят към просветлението минава през служене на другите. Като се фокусира върху нуждите на другите (без да изключва и собствените си нужди), душата излиза от прекалената загриженост единствено за себе си и започва да осъзнава, че другите са повече или по-малко като нея.

Колелото на превъплъщенията е дадено на човечеството от Божественото Съзнание, за да осигури на душите толкова време, колкото им е необходимо, за да си научат уроците. Ако не беше ентропичното състояние на по-нисшите светове, водещо до краткотрайността на физическия живот, душите просто щяха да остават в сегашното си преживяване, докато бъде завършено. Обаче опасностите на трета плътност, включително болестите, злополуките и дегенерирането на телесните тъкани, водят до необходимостта душите да се превъплъщават в ситуации, подобни на онези, които са оставили в предишния си живот.

Превъплъщаването с цел довършване на уроци, започнати в предишни животи, не е същото като да бъдеш наказан заради грехове от миналото. Вярата, че душите трябва да изкупят в този живот кармата, създадена в минал, е погрешна. Душите обаче често избират да се върнат в противоположна на предходната си роля, за да научат всичко, което може да се научи за определени взаимоотношения. Добър пример са взаимоотношенията между потисник и потиснат или жертва и извършител.

Възможно е в един живот душата да вреди на другите с пълна безчувственост и незачитане на никой друг освен себе си, а в следващия да избере ролята на жертва, за да почувства от собствен опит какво е да бъдеш потискан.

Щом научат всичко, което желаят от тези роли, душите преминават към други уроци и не създават повече в живота си ситуации, които ги привързват към предишните роли.
Едни уроци се учат от отделни индивиди, а други по-скоро са за групово преживяване. Когато извънземна раса идва на Земята и я превзема насилствено или саботира придобивките на човечеството, или се намесва по друг начин в човешките дела, става дума за групов урок на душите. На едно ниво човечеството може да играе ролята на жертва, а другата раса (да речем тъмните драконианци) – на агресора или извършителя.
Щом достатъчен брой души не желае повече да учи урока за превръщането в групова жертва, ще се случи нещо, което да предотврати агресия от нахлуваща раса. Разбира се, не е нужно да летите в Космоса, за да видите как изглежда това. Току-що казаното се демонстрира чудесно от нахлуването на европейците сред местното население на Северна и Южна Америка и на Австралия.

Възможно е някои от жертвите да са били агресори в предишен живот или да бъдат агресори в бъдещ живот. В отделни случаи жертвите може да са се съгласили да играят тази роля, за да дадат урок по любов и състрадание на нашествениците (ако смятат, че нашествениците са готови да смекчат войнствената си позиция). Важно е жертвите и агресорите да не бъдат осъждани. Това не означава, че трябва да извинявате действията на агресорите. Целта на казаното е просто да ви подтикне да потърсите по-дълбоките уроци на душата, криещи се зад такива действия.

Душите, които са в капана на егото, може да играят тези роли отново и отново, живот след живот, цивилизация след цивилизация, докато се уморят от играта и решат да минат нататък. Такъв е случаят този път. Сътрудниците на Светлината са уморени от игрите на война, бедност, мизерия, потисничество, контрол, доминиране и други подобни. Те са готови да създадат нова Златна епоха на мир, благоденствие и сътрудничество.

Сега самата Земя е готова да премине към следващото ниво на съществуване. Това означава, че няма повече да подкрепя съзнанието на трета плътност. Съществата ще се въплъщават на нея, за да учат различни уроци. Те ще се учат да строят осъзнати общности, да поемат отговорността за околната среда, да отглеждат храна в сътрудничество, да създават нови транспортни системи и всички други дейности, за които вече стана дума в тази книга.

Човечеството не е самὸ на тази планета. Освен просветлените животни, като делфини, китове и някои други, има много същества на различни нива, готови да помагат в процеса на пробуждане. По-долу даваме информация за ролите на различни същности при пробуждането на човечеството.

Из Глава единадесета на книгата „Земята се пробужда: Пророчества 2012 – 2030 г.“.