Здравословен живот » Храна и хранене
Какво трябва да знаем за белтъците
В биологичния живот ролята на белтъците е огромна. В клетката има няколко хиляди белтъка, присъщи само на дадения вид клетка, с изключение на стволовите клетки. Способността да бъдат синтезирани точно на свои, определени белтъци се предава по наследство от клетка на клетка и се запазва през целия живот.
В процеса на жизнената дейност клетките на белтъка постепенно изменят структурата си, функцията им се нарушава. Такива белтъци се отстраняват от клетката и се заменят с нови, благодарение на което жизнената й дейност се запазва. Белтъците имат някои основни функции:
СТРОИТЕЛНА ФУНКЦИЯ. Точно те са строителният материал, от който се състоят мембраните на клетките и клетъчните органоиди, стените на кръвоносните съдове, сухожилията, хрущялите и пр. В резултат на химичните реакции, които се извършват в клетката с огромни скорости за сметка на действието на катализатори или ферменти, се извършва и регулира обмяната на веществата в организма.
СИГНАЛНА ФУНКЦИЯ. Тя е твърде интересна. Установено е, че в повърхностната мембрана на клетката са вградени молекули на белтъци, които са в състояние да изменят третичната си структура под въздействието на външни фактори.
ДВИГАТЕЛНА ФУНКЦИЯ. Всички видове движения, на които са способни клетките, стават благодарение на белтъците. Например съкращаването на мускулите се изпълнява от особени съкратителни белтъци. Те могат да присъединяват различни вещества и да ги пренасят от едно място на клетката в друго. Например белтъкът на кръвта хемоглобин присъединява кислорода и го разнася до всички тъкани и органи на тялото
ЗАЩИТНА ФУНКЦИЯ. При въвеждане на чужди белтъци или клетки в организма в него се изработват особени белтъци, които се свързват и обезвреждат чужди клетки и вещества.
ЕНЕРГИЙНА ФУНКЦИЯ. При пълното разграждане на 1 г белтъци се освобождава 17,6 кДж енергия.
На дезоксирибонуклеиновата киселина /ДНК/ принадлежи ролята на пазител на наследствената информация на всички клетки. Тя представлява верига от последователно разположени нуклеотиди, а белтъкът - верига от последователно разположени аминокиселини /като мъниста на конец/. Това даде повод на Ф. Крик, откривателят на генетичния код, да каже, че „белтъкът представлява някакво дълго изречение, записано с помощта на двайсет букви“. Учените обаче не знаят, защо тези „букви“ са двайсет - нито повече, нито по-малко.
