* Най-добър лечебен ефект притежават класическите произведения
* При болни стави и гръбначен стълб ­ пейте!

Още в утробата на майка си детето възприема музиката - върху този факт се опира съветът на някои психолози, които препоръчват по време на бременността бъдещата майка да слуша хубави музикални композиции. Смята се, че това ще съдейства за бъдещето хармонично развитие на детето. Музиката съпровожда човека през целия му живот, включително и през последния му път.

С оздравителни цели музиката се използва от най-древни времена. До наши дни е доживяла традицията на шаманите, които с помощта на ритмични барабанни удари в съчетание с определени ритмични фрази изцеляват болни. Питагор и Платон също споменават за целебната сила на музиката. Те са смятали, че

музиката установява реда и хармонията във Вселената,
в това число и в човешкото тяло.

Синът на Аполон, покровителят на изкуствата Ескулап, е бил богът на целителството. Древноримската богиня Минерва е била покровителка едновременно на лекарите и музикантите. Авицена е лекувал с музика психичноболни и с разстроени нерви.

Едва през ХV – ХV век учените са започнали да изучават физиологическите реакции, които настъпват в организма при слушането на музикални произведения, но чак през втората половина на ХХ век музикалната терапия е придобила самостоятелно значение.

Сега вече е установено, че музиката влияе върху човека на две равнища. На психо-естетическо равнище тя предизвиква приятни емоции, асоциации, събужда фантазията. На физиологично-логическо равнище, действайки върху слуха, звуковите трептения предизвикват определени реакции в целия организъм, като оказват влияние на клетъчно равнище и активизират биохимичните процеси в организма.

Американският изследовател Д. Кемпбъл е изяснил, че спокойната класическа музика активизира работата на мозъка и имунната система, понижава кръвното налягане. Други изследователи твърдят, че под въздействието на класическата музика стават важни промени в състава на кръвта - увеличава се съдържанието на левкоцитите.

Още по-голямо лечебно въздействие оказва пеенето. Когато човек пее, механичните трептения се предават на организма с по-голяма амплитуда, отколкото при прослушванията. Освен това човек може да регулира темпа и силата на мелодията, докато при прослушванията твърде високият звук може да окаже отрицателно въздействие върху слуховия апарат и психологическото състояние на човека.

В музикалната терапия

пеенето се счита за идеален начин на лечение.

Съществуват специални методики, които определят начина на пеене на мелодията и нейния темп и по този начин се постига оптимално равнище на трептенията.
Австралийските медици твърдят, че пеенето помага на болния да се избави от хронически болки и депресия. С помощта на музикални занятия те постигнали значително подобрение на своите пациенти, страдащи от болести на гръбначния стълб и ставите. На болните са били назначавани по три половинчасови занятия с пеене седмично. Още на първия сеанс много от пациентите са отбелязвали прилив на сили, намаляване на умората и емоционалното напрежение.

Музикалната терапия може да се използва самостоятелно и като спомагателно средство за лекуване. Установено е, че слушането на мелодична музика в бърз темп и тихо звучене оказва успокояващо въздействие. Енергичната музика с точно установен ритъм и умерена сила има тонизиращ ефект. Мажорната музика с бърз темп усилва пулса, повишава максималното артериално налягане, увеличава мускулния тонус, повишава температурата на кожата.

Дългогодишният опит на този вид терапия е установил, че маршовете стимулират мускулната работоспособност. Мелодиите, които доставят радост, забавят пулса, увеличават силата на сърдечната дейност и нормализират кръвното налягане. Дразнещата музика дава тъкмо обратния резултат. Безспорен факт е, че най-добрият вариант на музикотерапията е слушането на класическа музика. Така е, защото класическите композитори са знаели законите на хармонията и техните произведения имат най-голямо въздействие. Например успокояват „Есенната песен“ на Чайковски, „Лунната вечер“ на Дебюси, „Пасторалната симфония“ на Бетховен. Добре стимулира нервната система „Чардаш“ на Монти, „Полонез“ на Огински, „Болеро“ на Равел.

Важното е обаче да се подбере онази мелодия, която се харесва и това е много индивидуално. Много добре се възприемат записи със звуци от природата - дъжд, шумолене на листа, пеене на птици и щурци, шум на морски вълни. И не забравяйте да пеете или да си тананикате - сутрин, през деня и вечер.