Симптоми. Кашлицата е почти задължителен и същевременно много важен симптом, придружаващ заболяванията на дихателната система. Нейната характеристика – суха и влажна, дневна или нощна, пристъпна, спастична, дрезгава, болезнена и тъй нататък, има понякога голяма диагностична стойност. А промяната в тази характеристика е един от показателите, по които лекарят съди за развитието на болестта и за нужния вид лечение.

Причини. Обикновената кашлица се предизвиква от възпалителни процеси на лигавицата на дихателните пътища и значително по-рядко – на белодробния паренхим  /функционална тъкан/. Възпалителният оток от инфекциозен /вируси, бактерии/ или от алергичен произход, както и отделящата се патологична секреция, дразнят нервните окончания на тусигенните /кашлични/ зони, разположени във фарингса, ларингса, трахеята и големите бронхи. Съществува и плеврална кашлица, но тя се среща много по-рядко. Често се наблюдава упорита, възобновяваща се наскоро след приложеното лечение кашлица, на базата на уголемена трета сливица.

Обикновената кашлица трябва да се отличава от кашлицата, възникнала при попадане на чуждо тяло в дихателните пътища /картината е доста драматична!/, от кашлица вследствие на притискащи трахеята отвън увеличени лимфни възли или от сухата дразнеща до мъчителна кашлица от сърдечен или бъбречен произход.

При по-чуствителни и емоционални хора, при които не се открива органична причина за съществуващата кашлица, тя се окачествява като нервен тик. При нас в Здравен център „Дар“ тези случаи се поддават най-добре на лечение с помощта на специален китайски масаж и билки.