В човешкия организъм съжителстват постоянна и непостоянна микрофлора. Към непостоянната микрофлора се отнасят микроорганизмите, попаднали в организма от външната среда с въздуха, водата и храната. Към постоянната микрофлора се отнасят микроорганизми, които в процеса на еволюцията са се приспособили да живеят върху кожата и в телесните кухини.

В устната кухина например са изолирани около 100 вида микроорганизми, докато в стомаха на здравия човек такива липсват поради изразеното антимикробно действие на стомашния сок. В дванадесетопръстника и тънките черва те се срещат рядко, а най-изразено е присъствието им в дебелото черво.

Микроорганизмите, които се намират в организма на здравия човек, изграждат нормалната човешка микрофлора. Тя е полезна за организма, тъй като осигурява надеждна защита на кожата и лигавиците от различни болестотворни фактори. В по-ниско разположените отдели на тънките черва и в дебелото черво тя е съставена от лактобацили, анаеробни стрептококи, ентерококи и др.

Но „микробният пейзаж“ в стомашно-чревния тракт може да придобие количествени и качествени изменения. Микрофлората, както всичко живо в природата, може да промени своето равновесие в зависимост от възрастта, условията на живот, начина на хранене и др. така, че от нормална тя да стане патогенна. Микробното равновесие се измества в полза на патогенната гнилостна и гноеродна флора и гъбички, предимно от типа кандида. В същото време т. нар. условно патогенни микроорганизми, които в състояние на здраве са съставна част от нормалната чревна флора, бурно се размножават и проявяват агресивност. В крайна сметка балансът на нормалната микрофлора се нарушава и имаме основание да говорим за дисбактериоза.

Последствията за организма са: порочно храносмилане и нарушен синтез на витамини от групата В. Крайните продукти на лошото храносмилане и на интензивната дейност на патогенните микроорганизми дразнят чревната лигавица, като поддържат нейното хронично възпаление, предизвикват алергични реакции и самоотравяне на организма.

Симптомите за наличието на дисбактериоза са тежест в стомаха, липса на апетит, неприятен вкус и дъх в устата, гадене, повръщане, подуване на корема, запек, диария и др.

Ако не се вземат мерки, водещи в клиничната картина стават признаците на обща интоксикация: вялост, обща отпадналост, виене на свят, понижена трудоспособност, повяхнала кожа, сив тен на лицето. Болните страдат от недостатъчност в организма на витамини от групата В, които стимулират нормалната чревна флора.

Причини. Дисбактериозата се развива при ясно изразена чревна интоксикация /замърсяване/, дължаща се най-вече на продължителната употреба на лекарства /антибиотици, кортикостероиди, цитостатици и др./. Но това замърсяване, съответно дисбактериозата, може да бъде причинено и от факторите на лошия начин на живот /Вж. Лениви черва (запек)/.

Лечение. Понеже дисбактериозата често води до запек, а ленивите черва обикновено са съпътствани от дисбактериоза, лечението на дисбактериозата е като при Лениви черва (запек). Единствената допълнителна подробност в него е това, че употребата на лекарствени средства трябва да бъде спряна, стига, разбира се, те да не са животоспасяващи.